http://maya59.mylivepage.comhttp://maya59.mylivepage.comMaya59 :: MyLivePagehttp://avatar026.mylivepage.com/chunk26/501506/36.gifhttp://maya59.mylivepage.comMaya59 :: MyLivePageМузика60http://maya59.mylivepage.com/forum/292/822/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%20%D0%BE%D1%82%20%D0%AF%D0%BD%D0%B0%20%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0<hr/><p>И КАКВО ОТ ТОВА<br /> <br /> И какво от това, че октомври така се изниза.<br /> Явно бързаше много. Всяко нещо си има причина.<br /> Разказвачът на приказки взе и двете ми ризи.<br /> Като никой дойде, а си тръгна достатъчно ближен,<br /> <br /> за да има в сюжета объркан достатъчно право<br /> от мухата да прави не слон, а лекарство за дишане.<br /> Пък и ближен нали е, не може така да забравя...<br /> Все пак има надежда, че може поне да му пиша.<br /> <br /> Да разкажа за здравето, после къде наболява,<br /> как не зная къде е ума ми, къде е сърцето...<br /> Да му пратя душата си, дето болеше отляво...<br /> И навярно да дам обещание.Ех, някой петък...<br /> <br /> Някой петък навярно.Нали като клетва го имам.<br /> Все се чудя – петима ли Петко не чакаха?<br /> Обещах на октомври, че няма да спра. И през зимата<br /> с един влак ще замина да върна на някого лятото. <br /> <br /> <br /> <br /> И СЪНУВАМ<br /> <br /> Сутрин няма защо да поглеждам часовника.<br /> Ти се будиш след мен.<br /> Приблизително няколко часа,<br /> сто години и няколко дълги морета.<br /> Твоето първо кафе<br /> все е моето трето.<br /> Ей така се догонваме<br /> глупаво.<br /> Крепост е този сън,<br /> но се вмъкваме в него взаимно<br /> и затваряме портите,<br /> вдигаме всички мостове.<br /> Вече зная, че никога няма да дойдеш,<br /> затова те сънувам неистово<br /> и отплавам полека от себе си.<br /> Аз съм твоя круиз<br /> към спасителни смахнати острови.<br /> А Тя ...кърпи платната на вашия кораб,<br /> кърпи и плаче,<br /> защото морето си иска соленото.<br /> Вече няма значение.<br /> Ние си знаеме бурите,<br /> знаем всички вълнения, балове , прочие...<br /> И сънувам,<br /> че зачевам от тебе света<br /> непорочно. <br /> <br /> <br /> ПРИКАЗНО<br /> <br /> Онемели безвъзвратно<br /> всички приказки.<br /> Разказвачът се отказал<br /> да измисля.<br /> <br /> Взел си шапката и тръгнал<br /> да се търси.<br /> Стига вече се е лъгал,<br /> че е късно.<br /> <br /> Изведнъж намерил приказка<br /> неочаквана.<br /> Тя сама си се измисляла<br /> и го чакала.<br /> <br /> А реките все изтичали,<br /> било суша.<br /> Тя наум го е обичала<br /> и се сгушвала<br /> <br /> в името му,а не знаела<br /> как се казва.<br /> Знаела си, че е рано <br /> да разказва...<br /> <br /> После, после разказвачът<br /> я обичал.<br /> Обещал, че вече няма<br /> да е ничия.<br /> <br /> Обещал й да е негово<br /> осмо чудо.<br /> Знаели, че за последно<br /> им е влюбено.<br /> <br /> И такива разни дето<br /> аз измислям.<br /> Важното е, че сюжетът <br /> им е истински. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> А ТОЙ ЕДВА ЛИ ЗНАЕ<br /> <br /> А аз съм му прибоя <br /> вечер в тъмното,<br /> прииждам в него, <br /> вливам му значения,<br /> опитомявам с длани <br /> страховете му,<br /> в очите му изпращам девет бала,<br /> на пяна ставам , <br /> плъзвам се по гребена <br /> и имам толкова <br /> задъхани значения,<br /> че той мълчи <br /> и ме притиска като раковина,<br /> и слуша <br /> как съм източна мелодия,<br /> изсвирена със пръстите на вятъра.<br /> И го е страх, <br /> че стана ли на вятър<br /> в ръцете му ще натежи <br /> от мойто нямане...<br /> Обичам го, <br /> но той едва ли знае<br /> и затова по варварски ме иска,<br /> плячкосва, <br /> тъпче във душата си...<br /> И ме измисля...<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> ЗНАЕЛ Е<br /> <br /> А очите му - зелени,<br /> като лято.<br /> Знаел е, че непременно<br /> него чакам.<br /> Знаел е, че сто години<br /> не са много,<br /> и че трябва да пристигне.<br /> След дълбокото<br /> и след скъсаните котви,<br /> след соленото,<br /> след изпуснатите срокове -<br /> е при мене.<br /> И гласът ми ще се скъса,<br /> ще заплача...<br /> Боже, много ли е късно?<br /> Правя крачка<br /> и прохождам по детински<br /> във душата му.<br /> И си вярвам, че е истинско.<br /> По-нататък<br /> нека друг да го разкаже.<br /> Не завиждам!<br /> След голямата ми жажда<br /> имам ближен.<br /> Няма първа риза даже -<br /> все раздавал...<br /> Ще излъжа, ако кажа -<br /> слаб му ангела...<br /> А очите му зелени -<br /> чак се давя...<br /> След потопа оцелелите<br /> имат право<br /> да са толкова щастливи,<br /> да е всичко...<br /> Боже, адски ми отива<br /> да обичам! <br /> </p><p><br /> </p>яна кременска лично изпрати и разреши да кача чудесните й стихове, за което много й благодаря30 Jul 08 22:31:59 GMThttp://maya59.mylivepage.com/forum/292/822/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%20%D0%BE%D1%82%20%D0%AF%D0%BD%D0%B0%20%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0