Maya59

Военни бисери

26 Jun 08 11:28:37 GMT

• Тая ръжда да светне!
• Hе палете машините преди да сте се качили в тях!
• Който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас.
• Да не виждам вечер хора да се разхождат и да светят!
• Бомбите падат не само по сушата, но и по островите.
• Вие там, тримцата, какво каре сте сформирали отзад?
• На ти боя, на ти четка, и така си прецени времето, че да ти остане от боята.
• Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите?
• Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!
• Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава.
• Никой да не се качва на камионите, преди да са дошли!
• Представете си, че противникът излива върху вас парчета газ.
• Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка.
• Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранни.
• Затворете прозореца, че духа, като из ведро.
• Елипсата е кръг, който е вписан в квадрат 3х4.
• Всички по окопите, а останалите след мен.
• Пристрелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра.
• Във връзка с ремонта на столовата, храната ще се получава през задния проход.
• Далеч съм от мисълта си.
• Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
• Основен поразяващ фактор на ядрения взрив е бактериологичното облъчване.
• Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката,ще му я излея на главата! Ясно ли е?
• Тази маса маса ли е? И. цял ден ли е маса? (По адрес на маса за билярд)
• Минавам, гледам — вътре свети. Чукам, влизам — заключено и те вътре карти цакат! (Сутрешен рапорт за произшествия и нередности)
• От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете — в едната баничка, в другата цигара! (старшина от Благоевград)
• Ефрейтор Дончев здаде фсичко бес липси. (служебна бележка)
• Варосайте бордюра в черно!
• Ще копаеш от мен до другото дърво, а не до дванайсет!
• Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма — изпратете още един!
• На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат.
• Всеки да затвори всичките прозорци!
• Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета.
• Летят N самолета. Не, N е прекалено много! Летят K самолета. И двата са реактивни.
• При това положение куршума пада под прав ъгъл 50-60 градуса.
• Партизаните газели 9 метра сняг до колене.
• Византийците нападнали Ахелой и почиващите се разбягали.
• Нищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти.
• Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея!

— Радиоактивно обеззаразяване на сгради се извършва с воден разтвор на веро в съотношение 1 към 3, тоест 1% веро на 3% вода.
(Бурен смях) — А останалите 96%?
— …Добре де, 10% веро на 30% вода.

— Др. старшина, на чаршафа ми има дупка!
— Обърни го обратно и заспивай!

— Атомът се състои от ядро, около което обикалят електрони.
(Глас от залата) — А между тях какво има?
— Как какво? Въздух.

Станка Пенчева - стихове

28 Apr 08 15:50:09 GMT

Искам да те имам целия

Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.
Много ли те искам?
- По-малко не мога.

ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля - вместо да ударя,
Да повярвам - щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Хубаво е всичко да свършва навреме -
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано -
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.
Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.

Остави ме най-после сама!
Цял ден вървиш след мене -
Когато мълча и когато говоря,
По улицата и у дома,
От мига на събуждането
До мига на съня…
Усещам те, без да те виждам.
Знам какво ми казваш,
Макар че не чувам гласа ти.
Ще избягам от теб!
- Да остана най-после сама -
Без твоите ръце в ръцете ми,
Без твоите очи в очите ми,
Без твоята душа - в моята;
Тогава ще си поема дъх,
Ще спусна клепачи -
Да си почина най-сетне от теб,
Дето цял ден вървиш по петите ми...
А когато отворя очи,
Най-напред ще попитам:
"Къде си?
Не ме оставяй сама!"
Свърши се.
Беше като умиране.
Всичко у мене тежи,
сякаш каменно.
Няма да ме подириш.
Няма да те подиря.
Няма.
Беше като умиране.
Трябва да се зарадвам,
че свърши.
Очите си да избърша,
да те отсека от мен
като със брадва.
Трябва най-после да се зарадвам!
И никога нищо да не припомням.
Дори насън да не те срещам.
... Каква тишина огромна!
Какво спокойствие весело!
Липсват ми само тамян и свещи...

Нека бъда твоята есен

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека да бъда твоята есен.

Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино есенно младо.

Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да минат пролетни мълнии
и юлски горещници няма да има
с кротка нежност ще те изпълня
с ябълков дъх и с нещо без име.

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека да бъда твоята есен.

Краят на играта

Хей, ти!
Дето много приказваш,
дето знаеш думи красиви,
дето все се присмиваш -
защо мълчиш като наказан?
Онемя ли,
загуби ли дар слово?
Хайде,
накичи ме с лъжи от злато,
напълни ми с пъстри звезди полата -
зная, няма от теб по-ловък.

Още мълчиш?
Пръв път мълчиш -
трагичен,
безсловесен, като агне под ножа...
Не, не искам да те тревожа,
но боя се,
но боя се, че ме обичаш.

Есенна приказка

Свърши се лятото.
Тънки мъгли
бавно се решат
с гребена на гората.
Тънък, бездомен вятър
цялата нощ шумоля
във липата.
Отиде си лятото...
Какво ще измислим за тая вечер?
Не ми се излиза в студеното -
не ми се ходи ни близко, нито далече.
Остани при мене!
Ще запалим огън като през зимата,
ще наметна големия шал,
ще седна в краката ти
/нали и руси циганки има?/-
и ще ти гледам на ръка.

...Ох, чорбаджи,
пътят ти е много лъкатушен:
много друмища ще извървиш
по вода и по суша,
кръв ще ти тече от коленете -
от падане и катерене,
не от коленичене.
Ту на ястеб в небето ще си приличен,
ту перо по перо ще ти кършат крилете.
Ала ти, господарю, си от яка порода:
на камък да паднеш, пак ще поникнеш.
Злото от теб ще отскача,
както чукът - от челика.
Всичко през главата ти ще мине,
додето сняг я накичи -
и пак малко ще са ти годините...
Жените много ще те обичат:
една уж ти седи в краката,
ала ти на ръца ще я носиш.
Май че е зеленоока,
май че е русокоса...

Не си издърпвай ръката!
Не искам и сега да ме милваш.
Стига ми с пръсти да я докосвам,
стига ми да я усещам -
натежала от любов и сила,
от никого непокорена
и покорна само на мене -
твойта гореща,
твоята мъжка десница...

Свърши гадаенето.
А на дланта ми -
твойте устни вместо жълтица.

* *

Не съм ограбена, опустошена,
нима се свършва огънят,
защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?

Избистри се душата ми,
изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
са вземали от тебе –
значи си богат.
А взелият е беден.

Не мога като злато да те заровя,
като пръстен на ръката си да те нося,
пия с виното и тънка отрова –
ще дойде след мен
друга някоя дългокоса.
Не мога с девет ключа да те заключа –
все някога сърцето ти ще изстине.
Едно те заклевам –
каквото и да се случи,
не докосвай отминалото!
Не смей да я водиш по пътеките,
нашите,
осеяни от есенна шума;
не й давай глътка от своята чаша,
не й казвай в ухото същите думи.
Оная песен беше на двама ни –
нека онемее, нека!
И онова място, на дясното ти рамо –
то е мое, сега и навеки.

Нищо наше, и най-дребното –
не повтаряй!
И да спя – насън отчаяно ще извикам.
Мъртва ли съм – гръм ще удари...
Не ме замествай с друга никоя,
с друга никоя.

Една бяла свещ -
свещ, наречена Надежда!
Ти щедро я сложи
в моето сърце,
като в свещник...
Бавно се стичат
белите восъчни капки...
догаря свещта...
колко бързо...
но все още се крепи
болното пламъче...
Ще ме оставиш ли
на тъмно?...

Интервю с Медуза

28 Aug 08 08:06:02 GMT

автор: alisa_wonderland

Напролет гледам цъфналите камъни
в градината си в ъгъла на времето.
Остана само шепа глад от храма ми.
Със него храня птиците. И дремя.

Люлеещият стол проскърцва вяло
в камъшена симфония с комарите.
Изгубена под кръпките на шала си
изглеждам стара. Много, много стара.

ЗмиИте ми отдавна побеляха
и станаха лениви като котки.
Заспиват често. Май ги заболяха
и ставите. И днес са кротки... кротки...

Героите ли? Боже мой... героите!
Сега се сетих, като ме попита...
Все бягаха очите им от моите.
Вървяха дръзко, носеха си щитове...

Говореха за чест и за победи
преди да плъзне камък във гърдите им...
И толкова.
Понякога ги гледам
напролет, като цъфнат.
Във очите.

История на мръсните чорапи

28 Feb 09 20:14:44 GMT

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис…така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи…нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?”…какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна….?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)…това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна …. даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо…. така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно … абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат…сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха…странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село….тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока…такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка…не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне….горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо…продължавам да драйф……
ден 27: …….
ден 28: …….
ден 29: …….
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас.

Tест за интелигентност

28 Feb 09 20:10:57 GMT

1. Колко години е продължила Стогодишната война?
а) 116 б) 99 в) 100 г) 150

2. В коя страна са измислили панамската шапка?
а) Бразилия б) Чили в) Панама г) Еквадор

3. В кой месец се отбелязва Октомврийската революция?
а) Януари б) Септември в) Октомври г) Hоември

4. Как се казва крал Георг VI-ти?
а) Алберт б) Георг в) Мануел г) Валентин

5. От какво животно произлиза името на Канарските острови?
а) Канарче б) Кенгуру в) Тюлен г) Плъх

6. Участваш в надбягване. Задминаваш втория в надбягването. На коя позиция си?

7. Ако си задминал последния човек, ти си … ?

8. Коварна математика! Забележка: трябва да се сметне изцяло наум! НЕ използвай молив и хартия или калкулатор. Опитай: Вземи 1000 и добави 40 към него. Сега добави още 1000. Сега добави 30. Добави още 1000. Сега още 20. Добави още 1000. И още 10. Какъв е крайният резултат?

9. Бащата на Мари има пет дъщери: Нана, Нене, Нини, Ноно и …. . Как е името на петата дъщеря?

10. Ням човек се опитва да си купи четка за зъби. Като имитира движенията на човек, който си мие зъбите, той успешно се изразява пред продавачката и покупката е осъществена. Сега, ако там застане сляп човек, който иска да си купи чифт слънчеви очила, как трябва да обясни той?

Ако се смяташ за умен/на не чети правилните отговори:

1. Стогодишната война се е водила 116 години - от 1337 до 1453 г.

2. Панамската шапка е измислена в Еквадор.

3. Октомврийската революция се отбелязва през ноември (по нов стил).

4. Името на крал Георг е Алберт. Той си го смени през 1936 г.

5. Името на Канарските острови произлиза от тюлен. Латинското наименование ма островите Insukaria Canaria означава остров на тюлените

6. Ако си отговорил, че си на първо място, си абсолютно неправ! Ако задминеш втория в надбягването и заемеш мястото му, ти си втори!

7. Ако си отговорил, че си предпоследен, пак грешиш. Кажи, как можеш да задминеш ПОСЛЕДНИЯ човек?

8. Получи ли 5000? Верният отговор всъщност е 4100. Не вярваш ли? Провери го с калкулатора. Днес определено не ти е ден.

9. Отговор: Нуну? Не! Разбира се, че не! Името й е Мари! Прочети въпроса отново!

10. Просто трябва да си отвори устата и да попита, толкова е лесно!

Ако се познаеш като прочетеш, значи си БЪЛГАРИН

05 Dec 08 20:25:58 GMT

1. Москвичът е ценност, която се наследява от първородния син.

2. Родителите се грижат за детето си, докато навърши пълнолетие на 48 години.

3. Майка ти влиза в стаята докато правиш секс с жена си, за да провери дали си добре завит.

4. Ядеш чесън докато ти изтръпне езикът и всички около тебе се разплачат. Нека мре мръсната гад!

5. Къпеш се рядко, но за сметка на това - кратко и без сапун.

6. Мислиш си, че като имаш бирено шкембе задължително разбираш и от футбол.

7. Софиянец си, но с нетърпение чакаш да дойдат празниците, за да си се прибереш във Вълчедръм.

8. Караш по-хубава кола от баща си (ако не си първороден син).

9. Докато чакаш с платнетите пазарски торби на светофара край теб профучава SL600 кабрио със супермоделка вътре и ти казваш: "Аз тая съм я ебал в шести клас!"

10. На 60 години жена ти има по-гъсти мустаци от теб, но за сметка на това й става по-често.

11. На всеки виц отговаряш с "Аз тоя го знам, ама по друг начин".

12. Готов си с бой да чакаш на най-голямата опашка, без да знаеш за какво е, но само и само да не се минеш.

13. В заведение, в което е заета само една маса, задължително сядаш на съседната и вместо в менюто гледаш в чинията на другия.

14. Твърдо си убеден, че всеки успял човек задължително е връзкар/мошеник/мутра/*****, а теб съдбата те е прецакала, но въпреки това играеш двайста година на тото с една и съща комбинация от рожденните дни на децата.

15. Чаршафите се тупат най-вече през балкона към улицата, за предпочитане ако съседът е проснал прането си отдолу.

16. Когато се прецакаш е достатъчно и някой друг да се преебе, за да ти мине напълно.

17. Като правиш запой чупиш сватбения сервиз, за да му падне полилея на съседа; а когато той прави парти - викаш полиция защото не те оставят да спиш.

18. На 15-и взимаш аванс, на 30-и заплата, а на 8-и идват бурканите - ти си осигурен човек!

19. Държавата винаги е виновна. Това е аксиома.

20. Каквото кажат по телевизора е вярно, с изключение на прогнозата за времето. Но пък иначе за какво ще си говорим, когато изчерпаме за какво е виновна държавата и какви лекарства пиеш?

21. Купуваш си пакета “Прима патриот” главно “заради знамето”, но съседите ти вече втора вечер не могат да спят заради надутата уредба...

22. В редките случаи, когато се къпеш, оставяш косми по сапуна.

23. Смяташ, че има по-гадни същества от политиците и пример за такова е “т`ва копеленце Бербатов, дето пак не можа да вкара”.

24. Всичките ти приятели знаят, че снощи си таковал Мария...

25. ... и че ти е неприлично голям.

26. Когато по телевизията пуснат материал, който засече, седиш пред екрана и с доволна усмивка казваш “Аааааа, глей ги тия как се прее...!”

27. Псуваш тези, които са решили “Аз съм българче” да отпадне от читанките, въпреки че ти също не го знаеш.

28. Черпиш докторите, които са те лекували в болницата.

29. Когато някой познат каже, че отива за телешко месо, му казваш “Стой! Ти `найш ли аз к`ви познати месари имам!”

30. Отиваш на дискотека, за да се напиеш безпаметно, а не за да се веселиш.

31. Живееш в Бургас и от всичко най – много мразиш Варна. Или пък София.

32. Когато те спрат за анкета на улицата и те попитат “Ползвате ли презерватив?” ти се усмихваш снизходително и обясняваш, че такива глупости не ти трябват...

33. ...след два месеца се криеш в бомбоубежище, за да не те намерят родителите на същата онази Мария.

34. Носиш мобилния си телефон окачен на врата.

35. Напоследък си захвърлил руската класика, понеже “ШОК” е по-интересен.

36. Пазариш се с касиерката в голям хипермаркет.

37. През август отиваш да вариш компоти зад блока, за ужас на съседите ти.

38. Правейки ремонт вкъщи пробиваш с бормашината дупка след дупка, забравяйки, че е добре от 2 до 4 да се пази тишина.

39. Ядосваш се, че в градския транспорт е мръсно, но отново не дупчиш билет.

40. Мъкнеш се с дънково яке и “долнище” с пет линии и надпис “Aadigasss”.

41. До края на живота си, разказваш спомени от казармата, все едно това е най-великото нещо, което ти се е случило...

42. Вместо да излезнеш малко по-рано за работа, се блъскаш с още 200 човека в автобуса...

43. Българинът е оня чуден човечец, който слуша американска музика, дава по 5 лв, за да гледа американски филми (на премиера може и по 20), събира пари за американски дънки, дрешки и парфюми (най - често не може да си ги позволи), мечтае за америкнска кола (само мечтае) и разправя, че американците били най - тъпите копелета на тоя свят. Толкова прости, че направо не е за приказка!!! И държавата им и тя като тях - просташка! Нищо, че си свети с крушка, изобретена от същите тия тъпи копелета и рядко успява да се повози на самолет - пак от тях измислен . . .

44. Българинът думи като "Моля", "Благодаря", "Извинете" и "Бихте ли" ги няма в речника си и затова, ако чуе да ги употребяваш, си мисли, че си задръстен и задължително много тъп.
И чак като вземеш да се държиш просташки, ставаш "печен", "достоен за уважение" значи.

45. Българинът е оня лимитиран селяндур, който вечно се бие в гърдите, че е много не, ами най - умният въобще и изобщо (американците ги слага в джоба си, да не го забравяме). Откак преди повече от 100 години е влязъл във виенската баня, за да се изпърди и да се удари във влакнатите гърди с победоносния възглас "Булгар!", та така и до днес.

Това че, освен едно кисело мляко и мускалите с розово масло, друго досега не е произвел, е подробност. Па и не е малко - кисело мляко - ако случайно някой още не е разбрал - не се произвежда никъде другаде освен в България!!!

ПРОЧЕТИ...И СЕ ЗАМИСЛИ

29 Nov 08 18:20:58 GMT

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция.
Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза:

"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."

Няма да забравя тези думи.

Те промениха живота ми.

Днес чета повече от преди и чистя по -малко.

Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.

Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .

Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.

Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.

Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.

Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.

Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.

Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.

Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.

Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.

Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".

Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".

Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.

Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ

29 Nov 08 15:52:18 GMT

"РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ"
За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
и те възползват се от него, без да губят нито час.
Замислихте ли се какво е щастие сега? -
За птиците - е полетът в небето...
В пустинята - това е капчица вода...
За майката - това и е детето...
За слабият - подадена ръка...
За влюбените - е любов в сърцето...
За болният човек - това е здраве...
Самотният пък търси си приятел...
А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...
За други щастието е да си мечтател...
На щастието пълната рецепта аз не зная,
но според мене отговорът е готов:
На всички от сърце ви го желая!
Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!
/автор:Елена Найденова/

Не те забравям

09 Sep 08 09:54:00 GMT

автор: alisa

Дали забравям? Не, не те забравям.
Плета ти шал от кукувича прежда.
и гледам как отчаяно повтаря
мотива си последната надежда.

Каква любов? Съвсем ми заприлича
на реставрирана икона.
Моли й се и после се обичай.
Щом има прошка, има и виновни.

Не те забравям. Мога да разкажа
дори след месец как ще се играеш.
Тя публиката винаги ги ражда
едни такива, дето не са тайна.

Е, хубави са всички премиери!
От мен какво? Един букет коприва.
Когато върховете си сме мерили,
разбрах – високото не ми отива.

Не те забравям – дадох ти крилата си.
Назаем, вечно...Както ти харесва.
Добре че те научих да си плащаш...
Не те забравям. Връщам си ти рестото.

Влезли със живота си във кръчмата

09 Sep 08 09:48:09 GMT

автор: alisa

Влезли със живота си във кръчмата.
Той - един такъв се сгушил,
искал да избяга, да се върне...
Гледали го как седи и пуши,

как гори цигарата му никаква,
как от дим очите му сълзели.
Но седял и с кривичка усмивка
плащал за пропитите недели.

Плащал си за всичко, за сълзата
във окото на един прострелян празник,
за стотинките, откупили приятел,
и за нещото, превърнато в омраза.

Тя седяла, гледала във нищото,
правела прозорче на покривката.
Знаела, че вече не обича,
тоя със нещастната усмивка.

Кръчмата дори не забелязвала.
То достатъчно такива тъжни.
Нека им е! Я едно наздраве!
На живот не се остава длъжен.

Приказка за няколко ракии,
спомени, банална мелодрама...
Давели се в личната помия.
Разказвачът този път го нямало.

10 правила за имитация на бурна дейност

06 Sep 08 11:05:47 GMT

1. Никога не ходете без документи в ръцете.

Хората с документи в ръцете изглеждат усилено работещи - сякаш са се запътили за важна работна среща. Хората с празни ръце изглеждат сякаш отиват да си пият кафето, а хората с вестник в ръцете изглеждат сякаш отиват до тоалетната. Освен това, задължително носете със себе си някакви документации и хартии за вкъщи, за да оставите впечатление, че работите повече.

2. Използвайте компютъра за да изглеждате зает.

Когато ползвате компютъра, ще изглежда сякаш “работите” за случайния наблюдател. Можете да изпращате или получавате лична електронна поща и да вършите всякакви други неща които не са свързани с работата ви. Ако ви хване шефът - а той задължително ще го направи - можете да му кажете, че изучавате нови програми, за да спести фирмата от обучение ви.

3. Бардак на бюрото.

Висшето ръководство остава бюрата си празни. За тях това изглежда разбираемо, но ако вашето бюро е празно, значи не работите достатъчно. Затова се обкръжете с всякакви документи на работното си място. За наблюдателя миналогодишната работа изглежда като сегашната, значение има само обема. Засипете с всякакви документи бюрото си. Ако дойде някой при вас за някакъв документ, започнете да ровите в купчините…

4. Телефонен секретар.

Никога не отговаряйте на телефонните обаждания, ако имате телефонен секретар. Хората ви звънят не за да ви дадат нещо, а за да ИМ свършите някаква РАБОТА. Така не може да се живее. Пропускайте обажданията с телефонния си секретар. Ако някой ви остави съобщение и то е заплаха за работа, отговорете в обедната почивка, когато знаете, че човекът не е там - така ще създадете впечатление за отговорност и съвестност.

5. Придайте си нервен и раздразнен вид.

Необходимо е да се стараете да изглеждате нервен и раздразнен, за да създадете впечатление в шефовете, че сте непрекъснато зает и всеки опит да ви заговорят, прекъсва работния ви процес.

6. Тръгвайте си от работа късно.

Винаги си тръгвайте от работа късно, особено ако шефът е още там. Можете да четете списания и книги, за които никога не ви е стигало времето, но само ако не ви видят. Ако се налага, подгответе си неща за четене в електронен вариант и си ги пратете от къщи до служебната поща. Изпращайте важни съобщения в неработно време(21:19, 07:12 и т.н.) и по време на национални празници.

7. Творческо въздишане.

Шумно въздишайте, когато има хора около вас, за да създадете впечатление, че се намирате под огромно напрежение.

8. Отбранителна стратегия.

Не е достатъчно само да качите на бюрото си документи и папки. Сложете на пода около вас големи книги (най-добре е да са дебели компютърни ръководства), за да се барикадирате успешно срещу натрапници.

9. Организиране на речника.

Прегледайте няколко компютърни списания и заучете някои изрази от компютърния жаргон и имена на нови продукти. Свободно използвайте тези изрази при разговори с началството. Не е задължително да ви разбират, но ще звучи впечатляващо.

10. НЕ ПРАЩАЙТЕ ТОВА НА ШЕФА СИ ПО ГРЕШКА!!!!

180 мъдрости

21 Jan 08 17:44:16 GMT

180.
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно.
Дейв Тайсън Джентри

179.
Когато има толкова случайности, търси закономерност.

178.
Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.
Уолтър Липман

177.
Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме.
Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!
Ричард Бах "Едно"

176.
Има три неща, които възрастните могат да научат от децата:
да бъдат радостни без повод
винаги да са заети с нещо
да се стремят с всички сили към това, което желаят.
Паулу Коелю "Петата планина"

175.
Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден. Сенека

174.
Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш.

173.
Никога не спорете с глупака.
Хората може да не разберат разликата.

172.
Преди да поискаш, помисли какво си дал.

171.
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Майка Тереза

170.
Ако прекалено натегнеш струната, тя ще се скъса.
Ако я оставиш прекалено хлабава, тя няма да свири.
Сидхарта

169.
Само слабите се стремят към порядък.
Силните владеят хаоса.

168.
Има две житейски правила.
Правило 1 - Не се тревожи за дреболии.
Правило 2 - Всички неща са дреболии.
Фридрих Ницше

167.
Ако обичаш някого, пусни го на свобода.
Ако той се върне, е завинаги твой.
Ако не се върне, значи никога не е бил.

166.
Мъдрост - това е способността да вършиш добре претеглени глупости.

165.
Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят. Бъртранд Ръсел

164.
Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно.
Секст Емпирик

163.
Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро.

162.
Основните елементи на щастието са...
нещо да правиш
нещо да обичаш
нещо, за което да се надяваш.
Алън Чалмърс

161.
Работи, сякаш не ти трябват пари!
Танцувай, сякаш никой не те гледа!
Обичай, сякаш никога не си бил нараняван.

160.
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш - това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.

159.
Ако искаш да се почувстваш богат, просто преброй всичките свои неща, които не си купил с пари.

158.
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи.
Джон Максуел

157.
Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати...
Те се усещат в сърцето.
Хелън Келър

156.
Понякога дори да живееш се изисква кураж.
Сенека

155.
Това, което откриваш сам, е винаги по-вълнуващо от това, което някой друг ти показва - това е като разликата между истинската любов и нагласената сватба.
Терънс Рафърт

154.
Не върви пред мен, може да не те последвам.
Не върви зад мен, може да не те водя.
Върви до мен и ми бъди приятел.
Албер Камю

153.
Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо.
Сократ

151.
Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.
Виктор Юго

150.
Никога не обяснявай.
Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват.
Виктор Грейсън

149.
Най-същественото е невидимо за очите.

148.
Трябва да има нещо повече в живота, от това да имаш всичко.
Маурис Сендак

147.
Във Вселената има само един закон, който никога не се променя, а именно, че всичко се променя и че всички неща са преходни.

146.
Пътуването от хиляда мили започва с една стъпка.
Лао Дзъ

145.
Има два начина да изживееш живота си.
Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Алберт Айнщайн

144.
Ключът на съвършенството може да бъде намерен в забравянето на себе си.
Хазрат Инайят Хан

143.
Мъдреците казват, че три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството.
Влечението на ума поражда уважението.
Влечението на тялото поражда желанието.
Съединяването на трите влечения ражда любовта.

142.
Случайността е скрита форма на необходимост.

141.
"Случайност" е псевдоним на Бога, когато той не иска да се подпише с името си!

140.
Изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство.
Лабрюйер

139.
Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите. Китайска поговорка

138.
Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене.
Китайска поговорка

137.
Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.
Китайска поговорка

136.
Недей да береш яд, само не забравяй.
Китайска поговорка

135.
Изкарал три дни на пост и вече си мисли, че е за рая.
Китайска поговорка

134.
Провалиш ли се сам, сам се изправяй.
Китайска поговорка

133.
Ако искаш да светиш на другите, трябва сам да гориш.

132.
Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа.
К. Паустовски

131.
Време.
Единствената жертва, която след гибелта си отмъщава на своя убиец.
А. Кулевич

130.
Не е добър този, който живее като по книга, а този, който като сгреши намери сили у себе си да преодолее грешката и да я изправи.
Д. Амиров

129.
По-добре е десет пъти да бъдеш излъган, отколкото един път да загубиш вярата си в хората.
Хайнрих Шоке

128.
Мъдростта на един ум не се измерва по струпаните от него знания, а по способността му да открива нови истини.
И. Иванов

127.
Човешкият поглед е прозорче, през което се виждат мислите, които се въртят в главата му.
Виктор Юго

126.
Горделивецът прилича на препариран орел, който никога не може да хвръкне.
П. Недев

125.
По-лесно е понякога да признаеш, че си виновен, отколкото да докажеш, че си прав.

124.
Чрез опита си, ние откриваме краткия път след дълги скитания.
Роджър Етъм

123.
Умът е градина, в която волята е господар.
Декарт

122.
Човек живее 75% със своята фантазия и само 25% с фактите - в това е неговата сила и неговата слабост.
Ремарк

121.
Нищо не е толкова поучително, колкото летописът на нашите заблуждения.
Питагор

120.
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.
Конфуций

119.
Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.
Шилер

118.
Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене, а който в очите ме хвали, той ме презира. Китайска мъдрост

117.
Който не умее да владее себе си, той е роб, па ако ще да е владетел на целия свят. Епиктет

116.
Който не цени живота, не го заслужава.
Леонардо да Винчи

115.
Уединението с книгите е по-добро, отколкото обществото на глупците.
П. Буаст

114.
За странника, поел на път, най-скъп товар е мъдростта.
Один

113.
Който следва пътя на Истината, той винаги е свободен.
Който следва пътя на Доброто, той винаги е добър.

112.
Не гаси "свещите" на сърцето си, когато Слънцето изгрява.
Помни, че си роден, за да бъдеш разумен. Не давай място на безумието.

111.
Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътищата на залязващото се различават.
Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любящия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също се различават.

110.
Не очаквай много от огъня, който всичко изгаря.
Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва.
Не очаквай много от деня, когато Слънцето залязва.
Не съжалявай за това, което помниш.
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя.
Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе.
Помни...
Ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия, а си пратен да живееш.
Ако научиш това, ти ще придобиеш много, а ако не научиш това, още много има да учиш.
Този живот е проверка. Само една обикновена проверка.
Ако беше действителен живот, щяхме да получим инструкции
къде да отидем след това и какво да правим.

109.
Ако видиш, че грешникът греши, за тебе е дошло време да станеш праведен.
Ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост, има опасност да "паднеш".

108.
Бъди доволен в недоволството си.
Бъди радостен в скръбта си.
Бъди весел в непостижението си.
Постижението за едного е непостижение за другиго.
А непостижението за другиго е постижение за тебе.

107.
Мисли само за това, което носи живот в себе си.
Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за Светлината.
Ако искаш да не се спъваш, бъди вътрешно винаги доволен, без да има защо.

106.
Носи запалената свещ пред себе си и пътят ти ще бъде осветен.

105.
Пътят на живота за невежия е труден.
Пътят на живота за разумния е лек.
Разбраното противоречие на едни носи радост, а на други - скръб.
Ако скърбиш за това, което си разбрал, не си познал живота.
Ако се радваш на това, което си разбрал, си схванал светлите му страни.

104.
Пази неопетнена свещената връзка с Този, който те е родил.
Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш: сила, красота, доброта и разумност.

103.
Нашето знание е ограничено, а нашето незнание - безгранично.

102.
Най-вредна е мисълта, че сте отдали всичко без награда.
Агни Йога, & 332

101.
Леността е повече в духа, отколкото в тялото.
Ларошфуко

100.
Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад.
Аристотел

99.
Чудото е събитие, описано от хора, които са го чули от онези, които не са го видели.
Харбърд

98.
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Катон

97.
Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането!
Хермес Трисмегист

96.
Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада.
Махариши Махеш Йога

95.
Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден.
Бернард Шоу

94.
Няма нищо по-страшно от активната глупост.
Гьоте

93.
Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото.
Монтен

92.
Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда.
Съдих и ме съдиха.
Минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад.
И накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
Ажрат Инайат Хан

91.
Пусни на свобода това, което най-много обичаш.
Ако се върне при теб - твое е за цял живот.

90.
Всеки човек умира, но не всеки човек наистина живее.

89.
Ако знаеш, че ти предстои да умреш
и можеш да се обадиш само веднъж по телефона,
на кого щеше да се обадиш и какво би му казал?
А защо не го направиш веднага?

88.
Уединеният улавя вестта по-добре, отколкото блъскащите се тълпи.
Агни Йога, Озарение

87.
Явленията на живота убеждават там, където думите са безсилни.
Агни йога, Зов.

86.
Не намалявайте значението на това, което не познавате.
Агни Йога, Зов.

85.
Мъдрият се учи да може, умният - да знае.
Само на глупака всичко му е ясно.

84.
Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно".
Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401

83.
Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири.
Да се учиш - значи да се променяш.
Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности.
Буда

82.
Който побеждава другите е силен.
Победилият себе си е могъщ.
Лао Дзъ

81.
Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен.
Лао Дзъ

80.
Вярно и значимо е това, което е приложимо и към човека и към цялото човечество.
Закон на Куросава

79.
Не вървете след никого, вървете само след себе си.
Буда

78.
Мисълта е тази, която прави нещата такива.
Шекспир

77.
Само преживените неща са истински разбрани.

76.
Свободата е абсолютната липса на страх.

75.
Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно щях да знам.
Тома Аквински

74.
Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.
Сенека

73.
Ако мечтаеш грамотно, можеш да станеш и Бог.

72.
Колкото повече изучаваш себе си, толкова по-малко презираш другите.
Нодие

71.
Знанието на истината, но неприлагането й в живота, се счита за невежество.
Агни Йога

70.
Четенето за ума е същото, което са физическите упражнения за тялото.
Адисон

69.
От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата - мед.
Арменска поговорка.

68.
Ако раят не е в тебе самият, то ти никога не ще влезеш в него.
Силезиус

67.
Истинската вяра означава любов към всичко живо.
Кордовский

66.
Човешката раса е подобрила почти всичко освен себе си.
Спиноза

65.
Спрете злото, докато не съществува, задръжте болестта преди да се появи.
Лао Дзъ

64.
Нещастието е пробен камък за характера.
Балзак

63.
Да мислиш значи да спориш със себе си.
Индийска мъдрост

62.
Ако си направил добро - скрий, ако са ти направили добро - разкажи.
Арабска поговорка

61.
Човек вижда толкова, колкото знае.
Гьоте

60.
Човек никога не е тъй щастлив, нито тъй нещастен както си въобразява.
Ларошфуко

59.
Човек е това, което мисли.
Притчи 27:3

58.
Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб.
Едгар Кейси

57.
Никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата.
Едгар Кейси

56.
Обичай и прави каквото си искаш, но трябва да си убеден, че здраво си закрепен за любовта.

55.
Сееш мисъл и жънеш действие.
Сееш действие и жънеш навик.
Сееш навик и жънеш характер.
Сееш характер и жънеш съдба.
Текери

54.
Език кости няма, но кости троши.
Българска поговорка

53.
Пътищата към Бог са многобройни като душите на синовете човешки.
Арабска поговорка

52.
Често човек е най-злият враг на самия себе си.
Цицерон

51.
Когато не можем да имаме нещата, които харесваме, остава да харесваме това, което имаме.

50.
Господи, избави ни от всичко, което ни откъсва от Тебе.

49.
Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого.
Шекспир

48.
Любов е да раздаваш винаги без жал и мигом да забравяш кому какво си дал.
Н. Захариева

47.
Щастието е като здравето - ако не го забелязваш, значи го имаш.
Тургенев

46.
Ако доброто има причина, то вече не е добро.
Ако има последица - някаква награда - пак не е добро.
Значи доброто е извън веригата от причини и следствия.
Л. Толстой

45.
Ако можеш да отговориш на въпроса за причината на твоето съществуване, ще откриеш и смисъла на живота си.
Ден Миндао

44.
Духовност, която не е проверявана чрез огорчение и не се е сблъскала с дилемата на противоречивия опит, не би могла да стане нито честна, нито силна, нито истинска. Ден Миндао

43.
Знанията се намират в другите глави, а мъдростта - в собствената.

42.
Най-важното е да разбереш в какво се състои твоя дълг.
Да го изпълниш е далеч по-лесно.
Английска пословица

41.
Книгата е като огледало.
И ако в него гледа маймуна, от там не може да се види лик на апостол.
Лихтенберг

40.
Болката е най-добрият учител.

39.
Нашите най-големи врагове са нашите най-добри учители.

38.
Крайната фаза на вълната на любовта се нарича мъдрост, т.е. любовта е прераснала в тотален критерий на отношение, но без пристрастие.
С. Мавров

37.
Мъдрецът престава да бъде мъдрец и справедливият - справедлив, ако любовта към добродетелта, която проповядват е прекалена.
Хораций

36.
Не губи безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота. Има причина тайните да бъдат тайни.

35.
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо.
За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.
Лао Дзъ

34.
Не е важно кой е прав, а какво е правилно.
Томас Хексли

33.
Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа.
Бог

32.
Пътя...
От логика - към интуиция.
От разбиране - към озарение.
От разсъждение - към постижения.

31. Дао не насилва, нито се меси в нещата, а ги оставя да се развиват сами така че да доведат до резултати по естествен път. Тогава каквото е трябвало да се направи, бива направено.
Б. Хоф

30.
Ако разберете границите на своите възможности, ще можете да действате в съгласие с тях, вместо да ги оставяте да работят против вас и да ви се пречкат, което впрочем те правят винаги, когато ги пренебрегвате, независимо дали го съзнавате или не. И едва тогава ще установите, че ограничените ви възможности могат да се окажат вашата сила.
Б.Хоф

29.
Знанието и Опитът не говорят непременно на един и същ език.
Б. Хоф

28.
Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената.
Ванга

27.
Да си зависим или да копнееш за повече отколкото имаш, означава само тъга и неудовлетвореност.

26.
Когато съдбата почука на вратата, не се прави че те няма в къщи.

25.
Човек трябва да се оценява по върховите му постижения.

24.
Само свободното съзнание може да създаде от труда празник.
Агни Йога

23.
За пробуденото съзнание няма прекъсване на живота.
Агни Йога

22.
Вярата в лекарствата ги прави целебни.
Тамилска поговорка

21.
Лакомствата са хиляди, но здравето е едно.
Индийска поговорка

20.
През деня - мисли, през нощта - сънувай.
Китайска поговорка

19.
Интуицията е шепот на духа.
Петър Димков

18.
Пази храма си чист.
Тибетска мъдрост

17.
Доброто, направено тайно, се възнаграждава явно.
Японска мъдрост

16.
Няма ненаказано добро.

15.
Само когато всички около теб са различни, тогава ще бъдеш на мястото си.

14.
Едно от най-големите бедствия на цивилизацията е ученият глупак.
Чапек

13.
По-лошото от това да бъдеш сам е да бъдеш сам с някого.

12.
Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец.
Абрахам Линкълн

11.
Повечето от нас си мислят, че имаме нужда от много повече неща, отколкото наистина се нуждаем.
Едгар Кейси

10.
Една верига не е по-силна от най-слабото си звено и ако дори само един от екипа не може да се справи, всички останали страдат.
Дайън Форчън

9.
Всяко излишество е порок.
Сенека

8.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползуват.

7.
Един младеж потропал на вратата на един мъдрец и като го видял, попитал:
- Вярно ли е, че можеш да четеш в душите на хората?
- Само в ония, в които пише нещо. - отвърнал мъдрецът.

6.
Възмутена госпожа се скарала на един мъдрец:
- Защо дадохте милостиня на онзи просяк! Джобовете му са пълни с пари!
- Мила госпожо, нищо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си!

5.
Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен.
Ницше

4.
Самите Богове не могат да се преборят с глупостта на хората.
Айзък Азимов

3.
Животът е като детска дрешка - къс и наакан.

2.
Мащабът на духовното усъвършенстване не е за хора, слушащи единствено гласа на стомаха.

1.
Повечето хора използват първите години от живота си, за да съсипят последните.
Жан де ла Брюйер
Знаеш ли че...
Вчера е История.
Утре е Мистерия.
Днес е ПОДАРЪК.

Заслужих

28 Aug 08 08:18:55 GMT

автор: alisa_wonderland

Аз умрях. Преди няколко вечности.
В самоделна лаишка трагедия.
(Атентатите срещу човечности
неизменно завършват с победи.)

Аз умрях. И смъртта ми изнасяше.
Саркофагът ми беше удобен.
Сто Спасителя (в смели украси)
се смалиха позорно пред гроба ми.

Аз умрях. И ми беше забавно
да захранвам с очите си гарвани.
И се чувствах почти богоравна.
(Само Бог няма идол за вярване)

Затова не повярвах, когато
се отмести от входа ми камъка.
Прокънтя като глас светлината.
Беше ти. И се сепнах. И станах.

Беше ти. Беше тук. И разбрах.
За безсмъртие трябва Голгота.
Няма смисъл от святост без грях.
Аз умрях. И заслужих Живота.

Все някога

28 Aug 08 08:18:05 GMT

автор: alisa_wonderland

Везната ми се счупи. Не насмогна
на толкова претегляне на чувства.
Говоря и със Дявола, и с Бога.
Признавам грехове до изнемога...
А все не ми достига за покръстване.

Везната премаля да ме разделя
на дневните ти дози самолюбие.
Не стига Брайл за сляпата неделя.
Не ми достигат мойте си повели
за този мазохизъм като влюбване.

Везната се извърна. Отвратена
от мойто Аз, натъпкано в ъглИте.
Везната ми трепери. Нямаш време!
Не знаеш днес дали ми е студено.
Все някога ще трябва да попиташ.

Око на Блудница

28 Aug 08 08:17:11 GMT

автор: alisa_wonderland

Храмът ти е (помня) бивша лудница.
Моят храм е простичък вертеп.
Паля (вместо свещ) око на блудница.
Свята съм в порока си след теб.

Грозна съм (научих го от Дявола).
Плюх на Непорочното зачатие.
Ересно боля. Порочно-ялова...
Ябълкова смърт за непознати.

Моят Рай е кален като гробище.
Адът - светлоземен до утопия.
Моят Бог е хищен до чудовищност.
(Станах белокожото ти копие!)

Моите апостоли (на влизане),
длъжно се заклеват във предаване -
тридесетосребърнична виза,
трайно гарантираща оставане.

Помниш ли? Веднъж ти казах. Раят
е само за змиИте. И за теб.
Сложни са религиите. Знаеш.
А моят храм е простичък вертеп.

Вечеря на свещи

28 Aug 08 08:16:06 GMT

автор: alisa_wonderland

В каторгата на твоето отсъствие
отдавна е пропито с обещания.
Пречупиха се всичките ми кръстове,
посяти в есента, като мълчания.

Разкапаха се всичките ми ябълки
и мистиката в мене ферментира.
Сега съм прозаична като залъка.
Седни удобно. Аз ще се сервирам.

Насладата се вкисна... Съжалявам.
И малко прегорих първичността...
Безсолна ли съм ти? Не, не. Не ставай.
Ще сложа щипка рани във солта.

Така-а. Готово. Как прекара днес?
И аз нормално. Тихо, както винаги.
Агонизирах между два и шест,
а после те очаквах да ме сринеш.

Спиралата на моята самотност
започва и завършва пак със тебе.
Да... Колко ироничен е животът,
когато обожаваш само себе си...

Аз не съм непокорна

28 Aug 08 08:15:16 GMT

автор: alisa_wonderland

Аз не съм непокорна и нежна.
Не разцъфват в косите ми рози.
Не копнея за морска безбрежност.
Аз съм рошава, бясна и грозна.

Аз съм лаеща, груба и хрипава,
със настръхнал трион на гръбнака.
Хапя, бия се, псувам и ритам
и отглеждам в очите си свраки.

Аз не съм теменужно-загадъчна.
Не докосвам звезди в небосвода.
Аз съм пурпурно-зла. Като ада.
Паля клади. Строя ешафоди.

Аз не съм изкусителна фея
и не пея за розови изгреви.
И изобщо... за нищо не пея.
Аз крещя. Аз крещя до пронизване.

Аз съм щръкнала, черна... и цяла.
Не, не съм нежноцветна и мила.
Сто безличия девствено бяло
бих сменила за капка мастило.

Бе(з)сил(н)о

28 Aug 08 08:14:18 GMT

автор: alisa_wonderland

Не съм му даже чужда... И за толкова
не стига послеписното в очите ми.
Издрасках го с моливното на болката
и в кожата му... още спят графитите.

Чаршафите са светли. По пустинено.
И бяло мимикрират с голотата ми.
Той тръгва срещу дюните... безименен.
Жигосан с нелечима непознатост.

А аз оставам с пустото на мислите
в покрова на чаршафите, където
не дадох нищо. Нищо не поисках.
Аз имах нужда само от вендета.

Не се познавам. Мойте очертания
отчайващо приличат на бесило.
Увисва в мене всяко покаяние.
Дъските ми отдавна са прогнили.

Насън заспивам с минало неслучване.
А тук съм прецъфтяла за събуждане.
Поглеждам го... Не ми е даже скучен.
Трагично е. Не съм му даже чужда.

Когато си измислих Дулсинея

28 Aug 08 08:13:29 GMT

автор: alisa_wonderland

Ти вярваш ли във мелниците, Санчо?
Във мелниците, цепещи вселената
на малки безмисловности, обрамчени
с фалшиви вени, Санчо. С празни вени.

Кажи ми, Санчо, беше ли цинично,
когато си измислих Дулсинея
и тръгнах (срещу Тях) да я обичам,
и себе си обичах... като нея?

А чувах нощем, Санчо, във съня си,
как мелниците кълцаха косите й,
в обковната си глупост как я търсеха...
Те, мелниците, Санчо, я съсипаха.

Те, мелниците, Санчо, я погребаха.
С лопатите приличаха на рицари.
С машинна точност целеха. Изтребиха
последната й родственост със птиците.

Те бясно, Санчо, хвърляха скали
в защита на замерените с камъни.
Но... тя не доживя да я боли.
Умря под тежестта да бъде Дамата.

Та, Санчо, днеска не е за поезия.
Тя рухна с Дулсинея. Смляна с мъст.
Кръстато знаме лесно се извезва... но,
не всеки кръстоносец носи кръст.

В случай на обичане

28 Aug 08 08:12:36 GMT

автор: alisa_wonderland

Аз чаках да заклещиш свободата ми,
изплетена от сетива. По котешки.
И чаках да ме вкараш във познатия,
утъпкан Симулатор на живота.

Аз дебнех да усетя, че си плосък
и в тебе няма нищо за разкриване.
Претърсвах те за празнота и восък.
Изследвах те. Дълбаех те. Сканирах те.

Но ти дойде. И счупи всички брави.
И скъса всички котвени зеници.
Раздвижи закърнелите ми стави.
Подплаши затлъстяващите птици.

Нахлу във прашните ми очертания.
(Очаквах всичко! Само не различност...)
И ми изтръгна всички оправдания,
които пазех. В случай на обичане.

Реквием за едно величие

28 Aug 08 08:11:46 GMT

автор: alisa_wonderland

Поисках да те мога. Не успях.
И гола не приличах на катарзис.
Посях си свобода. Обрулих страх.
И девна не насмогнах да съм вярна.

Поисках да си Ра. И бях Изида.
Съшивах те, докато се разпадна.
Не ми достигна връх за пирамида.
Задгробно се научих да съм хладна.

Поисках да си Бог. И се покръстих.
(Йордан не е утроба за страхливи)
Орах Голгота с топлите си пръсти.
Не ми достигна вино за допиване.

Поисках Хектор. Случи ми се Парис.
Но тайно си останах Андромаха.
Светът ми догоря като цигара.
Но Принцът (и стените) оцеляха.

Египет ерозира. Падна Троя.
(Героите не просят за награди)
Загина Рим. Единственият. Моят.
Поисках да си рай. И стигнах ада.

Малко слабост

28 Aug 08 08:10:50 GMT

автор: alisa_wonderland

Те всички ме обичаха. Жестоко.
Зазиждаха вратите ми на влизане.
Кълвяха моя поглед, еднооки.
Закичваха ме с гривни. От прогризано.

Те всички ме боготворяха. Хищно.
Подпалваха от ризите ми клади.
Принасяха ме в жертвен дим към нищото.
А исках малко... само малко младост.

Те всички ме четяха. До поискване.
Не питаха дали ми е безкръвно.
Бях нужна в жеги - сянка от разлистване.
Когато ме попари плач, си тръгваха.

Те всички се опираха на мене
в най-куците си походи към радост.
Но никой не разбра, че е студено
и искам малко. Само малко слабост.

Прихванах те, докато те сънувах

28 Aug 08 08:10:00 GMT

автор: alisa_wonderland

Не те обичам. Просто си те спомням
понякога. Безстихно. В огледалото.
Живея върху кръст. (Не съм бездомна!)
Не те замествам. Просто оцелявам.

Не те обичам. Просто те познавам
една прокоба по-добре от себе си.
Пълзя към светлина. (Не те предавам!)
Не съм безцветна. Просто съм безтебна.

Не те обичам. Просто те намирам
понякога във вените си... странно...
Живея някой друг. (Не те умирам!)
Не съм безсмъртна. Само безосанна.

Не те обичам. Мина като болест.
Прихванах те, докато те сънувах.
Не бях незащитена. Само гола.
Не те убивам! Просто се лекувам.

Не те обичам. Просто си те спомням.
(На тръгване не си прибра сарказма.)
Не те будувам. Просто съм инсомна.
Не те замествам. Просто се запазвам.

Наръчник за възкръсване

28 Aug 08 08:09:08 GMT

автор: alisa_wonderland

Не съм за първи път на този кръст.
И не за пръв път времето застива.
Пронизвайте ме с копие... със пръст...
и без това е същото. Отива ми.

Отива ми старинното небе.
(и кръстът е старинен, за да Помни)
Виновна съм за всички грехове.
Родих се като идол. И поклонник.

Отдавна знам, че не е нужно падане
на ангели, за да се случи демон.
Половината от Бог живее в ада.
Лицето е въпрос на възприемане.

Той мъкне своя кръст от имена,
но двете Му лица са неделими.
Блажени са онези, с мисълта,
че има пролет, без да има зима.

Блажени са, че могат да линчуват.
И тяхно си е царството на пръстите.
Избирам си да спра да съществувам.
Обръщам се. И почвам да възкръсвам.

Градена за обичане

28 Aug 08 08:08:14 GMT

автор: alisa_wonderland

Ще тръгваш ли? Та кой не би си тръгнал
от тая стая, бедна на лъжи?
Човекът не понася недолъгване.
Спести ми нарцисизма си. Върви.

Обичах те. Защото съществувах.
И сякаш бях градена за това.
Зидът ми се разпадна. Презимувай
във нечий страх. Зад нечия тъга.

Върви сега. Въпросите окапват
с топен кобалт по голата ми плът.
И малкото ни общо беше кратно
на тиха преизподня. И отвъд.

Не питай нищо. Нямам глас. Препуших.
Изкашлях те на ум. Не ме боля.
Очите ми са рибни. А е суша.
Не стига кислород. Гори вина.

По-ниска съм, защото коленичих,
докато ти строях пиедестала.
Разбира се, че още ме обичаш.
Та кой не би обичал огледало?