Maya59

Военни бисери

26 Jun 08 11:28:37 GMT

• Тая ръжда да светне!
• Hе палете машините преди да сте се качили в тях!
• Който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас.
• Да не виждам вечер хора да се разхождат и да светят!
• Бомбите падат не само по сушата, но и по островите.
• Вие там, тримцата, какво каре сте сформирали отзад?
• На ти боя, на ти четка, и така си прецени времето, че да ти остане от боята.
• Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите?
• Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!
• Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава.
• Никой да не се качва на камионите, преди да са дошли!
• Представете си, че противникът излива върху вас парчета газ.
• Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка.
• Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранни.
• Затворете прозореца, че духа, като из ведро.
• Елипсата е кръг, който е вписан в квадрат 3х4.
• Всички по окопите, а останалите след мен.
• Пристрелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра.
• Във връзка с ремонта на столовата, храната ще се получава през задния проход.
• Далеч съм от мисълта си.
• Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
• Основен поразяващ фактор на ядрения взрив е бактериологичното облъчване.
• Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката,ще му я излея на главата! Ясно ли е?
• Тази маса маса ли е? И. цял ден ли е маса? (По адрес на маса за билярд)
• Минавам, гледам — вътре свети. Чукам, влизам — заключено и те вътре карти цакат! (Сутрешен рапорт за произшествия и нередности)
• От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете — в едната баничка, в другата цигара! (старшина от Благоевград)
• Ефрейтор Дончев здаде фсичко бес липси. (служебна бележка)
• Варосайте бордюра в черно!
• Ще копаеш от мен до другото дърво, а не до дванайсет!
• Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма — изпратете още един!
• На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат.
• Всеки да затвори всичките прозорци!
• Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета.
• Летят N самолета. Не, N е прекалено много! Летят K самолета. И двата са реактивни.
• При това положение куршума пада под прав ъгъл 50-60 градуса.
• Партизаните газели 9 метра сняг до колене.
• Византийците нападнали Ахелой и почиващите се разбягали.
• Нищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти.
• Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея!

— Радиоактивно обеззаразяване на сгради се извършва с воден разтвор на веро в съотношение 1 към 3, тоест 1% веро на 3% вода.
(Бурен смях) — А останалите 96%?
— …Добре де, 10% веро на 30% вода.

— Др. старшина, на чаршафа ми има дупка!
— Обърни го обратно и заспивай!

— Атомът се състои от ядро, около което обикалят електрони.
(Глас от залата) — А между тях какво има?
— Как какво? Въздух.

Станка Пенчева - стихове

28 Apr 08 15:50:09 GMT

Искам да те имам целия

Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.
Много ли те искам?
- По-малко не мога.

ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля - вместо да ударя,
Да повярвам - щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Хубаво е всичко да свършва навреме -
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано -
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.
Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.

Остави ме най-после сама!
Цял ден вървиш след мене -
Когато мълча и когато говоря,
По улицата и у дома,
От мига на събуждането
До мига на съня…
Усещам те, без да те виждам.
Знам какво ми казваш,
Макар че не чувам гласа ти.
Ще избягам от теб!
- Да остана най-после сама -
Без твоите ръце в ръцете ми,
Без твоите очи в очите ми,
Без твоята душа - в моята;
Тогава ще си поема дъх,
Ще спусна клепачи -
Да си почина най-сетне от теб,
Дето цял ден вървиш по петите ми...
А когато отворя очи,
Най-напред ще попитам:
"Къде си?
Не ме оставяй сама!"
Свърши се.
Беше като умиране.
Всичко у мене тежи,
сякаш каменно.
Няма да ме подириш.
Няма да те подиря.
Няма.
Беше като умиране.
Трябва да се зарадвам,
че свърши.
Очите си да избърша,
да те отсека от мен
като със брадва.
Трябва най-после да се зарадвам!
И никога нищо да не припомням.
Дори насън да не те срещам.
... Каква тишина огромна!
Какво спокойствие весело!
Липсват ми само тамян и свещи...

Нека бъда твоята есен

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека да бъда твоята есен.

Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино есенно младо.

Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да минат пролетни мълнии
и юлски горещници няма да има
с кротка нежност ще те изпълня
с ябълков дъх и с нещо без име.

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека, нека да бъда твоята есен.

Краят на играта

Хей, ти!
Дето много приказваш,
дето знаеш думи красиви,
дето все се присмиваш -
защо мълчиш като наказан?
Онемя ли,
загуби ли дар слово?
Хайде,
накичи ме с лъжи от злато,
напълни ми с пъстри звезди полата -
зная, няма от теб по-ловък.

Още мълчиш?
Пръв път мълчиш -
трагичен,
безсловесен, като агне под ножа...
Не, не искам да те тревожа,
но боя се,
но боя се, че ме обичаш.

Есенна приказка

Свърши се лятото.
Тънки мъгли
бавно се решат
с гребена на гората.
Тънък, бездомен вятър
цялата нощ шумоля
във липата.
Отиде си лятото...
Какво ще измислим за тая вечер?
Не ми се излиза в студеното -
не ми се ходи ни близко, нито далече.
Остани при мене!
Ще запалим огън като през зимата,
ще наметна големия шал,
ще седна в краката ти
/нали и руси циганки има?/-
и ще ти гледам на ръка.

...Ох, чорбаджи,
пътят ти е много лъкатушен:
много друмища ще извървиш
по вода и по суша,
кръв ще ти тече от коленете -
от падане и катерене,
не от коленичене.
Ту на ястеб в небето ще си приличен,
ту перо по перо ще ти кършат крилете.
Ала ти, господарю, си от яка порода:
на камък да паднеш, пак ще поникнеш.
Злото от теб ще отскача,
както чукът - от челика.
Всичко през главата ти ще мине,
додето сняг я накичи -
и пак малко ще са ти годините...
Жените много ще те обичат:
една уж ти седи в краката,
ала ти на ръца ще я носиш.
Май че е зеленоока,
май че е русокоса...

Не си издърпвай ръката!
Не искам и сега да ме милваш.
Стига ми с пръсти да я докосвам,
стига ми да я усещам -
натежала от любов и сила,
от никого непокорена
и покорна само на мене -
твойта гореща,
твоята мъжка десница...

Свърши гадаенето.
А на дланта ми -
твойте устни вместо жълтица.

* *

Не съм ограбена, опустошена,
нима се свършва огънят,
защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?

Избистри се душата ми,
изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
са вземали от тебе –
значи си богат.
А взелият е беден.

Не мога като злато да те заровя,
като пръстен на ръката си да те нося,
пия с виното и тънка отрова –
ще дойде след мен
друга някоя дългокоса.
Не мога с девет ключа да те заключа –
все някога сърцето ти ще изстине.
Едно те заклевам –
каквото и да се случи,
не докосвай отминалото!
Не смей да я водиш по пътеките,
нашите,
осеяни от есенна шума;
не й давай глътка от своята чаша,
не й казвай в ухото същите думи.
Оная песен беше на двама ни –
нека онемее, нека!
И онова място, на дясното ти рамо –
то е мое, сега и навеки.

Нищо наше, и най-дребното –
не повтаряй!
И да спя – насън отчаяно ще извикам.
Мъртва ли съм – гръм ще удари...
Не ме замествай с друга никоя,
с друга никоя.

Една бяла свещ -
свещ, наречена Надежда!
Ти щедро я сложи
в моето сърце,
като в свещник...
Бавно се стичат
белите восъчни капки...
догаря свещта...
колко бързо...
но все още се крепи
болното пламъче...
Ще ме оставиш ли
на тъмно?...

История на мръсните чорапи

28 Feb 09 20:14:44 GMT

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис…така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи…нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?”…какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна….?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)…това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна …. даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо…. така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно … абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат…сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха…странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село….тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока…такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка…не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне….горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо…продължавам да драйф……
ден 27: …….
ден 28: …….
ден 29: …….
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас.

ПРОЧЕТИ...И СЕ ЗАМИСЛИ

29 Nov 08 18:20:58 GMT

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция.
Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза:

"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."

Няма да забравя тези думи.

Те промениха живота ми.

Днес чета повече от преди и чистя по -малко.

Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.

Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко .

Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.

Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.

Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.

Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.

Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.

Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.

Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.

Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.

Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".

Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".

Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.

Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

10 правила за имитация на бурна дейност

06 Sep 08 11:05:47 GMT

1. Никога не ходете без документи в ръцете.

Хората с документи в ръцете изглеждат усилено работещи - сякаш са се запътили за важна работна среща. Хората с празни ръце изглеждат сякаш отиват да си пият кафето, а хората с вестник в ръцете изглеждат сякаш отиват до тоалетната. Освен това, задължително носете със себе си някакви документации и хартии за вкъщи, за да оставите впечатление, че работите повече.

2. Използвайте компютъра за да изглеждате зает.

Когато ползвате компютъра, ще изглежда сякаш “работите” за случайния наблюдател. Можете да изпращате или получавате лична електронна поща и да вършите всякакви други неща които не са свързани с работата ви. Ако ви хване шефът - а той задължително ще го направи - можете да му кажете, че изучавате нови програми, за да спести фирмата от обучение ви.

3. Бардак на бюрото.

Висшето ръководство остава бюрата си празни. За тях това изглежда разбираемо, но ако вашето бюро е празно, значи не работите достатъчно. Затова се обкръжете с всякакви документи на работното си място. За наблюдателя миналогодишната работа изглежда като сегашната, значение има само обема. Засипете с всякакви документи бюрото си. Ако дойде някой при вас за някакъв документ, започнете да ровите в купчините…

4. Телефонен секретар.

Никога не отговаряйте на телефонните обаждания, ако имате телефонен секретар. Хората ви звънят не за да ви дадат нещо, а за да ИМ свършите някаква РАБОТА. Така не може да се живее. Пропускайте обажданията с телефонния си секретар. Ако някой ви остави съобщение и то е заплаха за работа, отговорете в обедната почивка, когато знаете, че човекът не е там - така ще създадете впечатление за отговорност и съвестност.

5. Придайте си нервен и раздразнен вид.

Необходимо е да се стараете да изглеждате нервен и раздразнен, за да създадете впечатление в шефовете, че сте непрекъснато зает и всеки опит да ви заговорят, прекъсва работния ви процес.

6. Тръгвайте си от работа късно.

Винаги си тръгвайте от работа късно, особено ако шефът е още там. Можете да четете списания и книги, за които никога не ви е стигало времето, но само ако не ви видят. Ако се налага, подгответе си неща за четене в електронен вариант и си ги пратете от къщи до служебната поща. Изпращайте важни съобщения в неработно време(21:19, 07:12 и т.н.) и по време на национални празници.

7. Творческо въздишане.

Шумно въздишайте, когато има хора около вас, за да създадете впечатление, че се намирате под огромно напрежение.

8. Отбранителна стратегия.

Не е достатъчно само да качите на бюрото си документи и папки. Сложете на пода около вас големи книги (най-добре е да са дебели компютърни ръководства), за да се барикадирате успешно срещу натрапници.

9. Организиране на речника.

Прегледайте няколко компютърни списания и заучете някои изрази от компютърния жаргон и имена на нови продукти. Свободно използвайте тези изрази при разговори с началството. Не е задължително да ви разбират, но ще звучи впечатляващо.

10. НЕ ПРАЩАЙТЕ ТОВА НА ШЕФА СИ ПО ГРЕШКА!!!!

180 мъдрости

21 Jan 08 17:44:16 GMT

180.
Истинското приятелство идва, когато мълчанието между двама души е приятно.
Дейв Тайсън Джентри

179.
Когато има толкова случайности, търси закономерност.

178.
Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.
Уолтър Липман

177.
Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме.
Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!
Ричард Бах "Едно"

176.
Има три неща, които възрастните могат да научат от децата:
да бъдат радостни без повод
винаги да са заети с нещо
да се стремят с всички сили към това, което желаят.
Паулу Коелю "Петата планина"

175.
Глупаво е да правиш планове за цял живот, когато не си господар дори на утрешния ден. Сенека

174.
Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш.

173.
Никога не спорете с глупака.
Хората може да не разберат разликата.

172.
Преди да поискаш, помисли какво си дал.

171.
Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.
Майка Тереза

170.
Ако прекалено натегнеш струната, тя ще се скъса.
Ако я оставиш прекалено хлабава, тя няма да свири.
Сидхарта

169.
Само слабите се стремят към порядък.
Силните владеят хаоса.

168.
Има две житейски правила.
Правило 1 - Не се тревожи за дреболии.
Правило 2 - Всички неща са дреболии.
Фридрих Ницше

167.
Ако обичаш някого, пусни го на свобода.
Ако той се върне, е завинаги твой.
Ако не се върне, значи никога не е бил.

166.
Мъдрост - това е способността да вършиш добре претеглени глупости.

165.
Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят. Бъртранд Ръсел

164.
Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно.
Секст Емпирик

163.
Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро.

162.
Основните елементи на щастието са...
нещо да правиш
нещо да обичаш
нещо, за което да се надяваш.
Алън Чалмърс

161.
Работи, сякаш не ти трябват пари!
Танцувай, сякаш никой не те гледа!
Обичай, сякаш никога не си бил нараняван.

160.
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш - това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.

159.
Ако искаш да се почувстваш богат, просто преброй всичките свои неща, които не си купил с пари.

158.
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи.
Джон Максуел

157.
Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати...
Те се усещат в сърцето.
Хелън Келър

156.
Понякога дори да живееш се изисква кураж.
Сенека

155.
Това, което откриваш сам, е винаги по-вълнуващо от това, което някой друг ти показва - това е като разликата между истинската любов и нагласената сватба.
Терънс Рафърт

154.
Не върви пред мен, може да не те последвам.
Не върви зад мен, може да не те водя.
Върви до мен и ми бъди приятел.
Албер Камю

153.
Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо.
Сократ

151.
Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.
Виктор Юго

150.
Никога не обяснявай.
Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват.
Виктор Грейсън

149.
Най-същественото е невидимо за очите.

148.
Трябва да има нещо повече в живота, от това да имаш всичко.
Маурис Сендак

147.
Във Вселената има само един закон, който никога не се променя, а именно, че всичко се променя и че всички неща са преходни.

146.
Пътуването от хиляда мили започва с една стъпка.
Лао Дзъ

145.
Има два начина да изживееш живота си.
Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.
Алберт Айнщайн

144.
Ключът на съвършенството може да бъде намерен в забравянето на себе си.
Хазрат Инайят Хан

143.
Мъдреците казват, че три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството.
Влечението на ума поражда уважението.
Влечението на тялото поражда желанието.
Съединяването на трите влечения ражда любовта.

142.
Случайността е скрита форма на необходимост.

141.
"Случайност" е псевдоним на Бога, когато той не иска да се подпише с името си!

140.
Изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство.
Лабрюйер

139.
Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите. Китайска поговорка

138.
Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене.
Китайска поговорка

137.
Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.
Китайска поговорка

136.
Недей да береш яд, само не забравяй.
Китайска поговорка

135.
Изкарал три дни на пост и вече си мисли, че е за рая.
Китайска поговорка

134.
Провалиш ли се сам, сам се изправяй.
Китайска поговорка

133.
Ако искаш да светиш на другите, трябва сам да гориш.

132.
Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа.
К. Паустовски

131.
Време.
Единствената жертва, която след гибелта си отмъщава на своя убиец.
А. Кулевич

130.
Не е добър този, който живее като по книга, а този, който като сгреши намери сили у себе си да преодолее грешката и да я изправи.
Д. Амиров

129.
По-добре е десет пъти да бъдеш излъган, отколкото един път да загубиш вярата си в хората.
Хайнрих Шоке

128.
Мъдростта на един ум не се измерва по струпаните от него знания, а по способността му да открива нови истини.
И. Иванов

127.
Човешкият поглед е прозорче, през което се виждат мислите, които се въртят в главата му.
Виктор Юго

126.
Горделивецът прилича на препариран орел, който никога не може да хвръкне.
П. Недев

125.
По-лесно е понякога да признаеш, че си виновен, отколкото да докажеш, че си прав.

124.
Чрез опита си, ние откриваме краткия път след дълги скитания.
Роджър Етъм

123.
Умът е градина, в която волята е господар.
Декарт

122.
Човек живее 75% със своята фантазия и само 25% с фактите - в това е неговата сила и неговата слабост.
Ремарк

121.
Нищо не е толкова поучително, колкото летописът на нашите заблуждения.
Питагор

120.
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.
Конфуций

119.
Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.
Шилер

118.
Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене, а който в очите ме хвали, той ме презира. Китайска мъдрост

117.
Който не умее да владее себе си, той е роб, па ако ще да е владетел на целия свят. Епиктет

116.
Който не цени живота, не го заслужава.
Леонардо да Винчи

115.
Уединението с книгите е по-добро, отколкото обществото на глупците.
П. Буаст

114.
За странника, поел на път, най-скъп товар е мъдростта.
Один

113.
Който следва пътя на Истината, той винаги е свободен.
Който следва пътя на Доброто, той винаги е добър.

112.
Не гаси "свещите" на сърцето си, когато Слънцето изгрява.
Помни, че си роден, за да бъдеш разумен. Не давай място на безумието.

111.
Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътищата на залязващото се различават.
Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любящия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на човеколюбивия и на насилника също се различават.

110.
Не очаквай много от огъня, който всичко изгаря.
Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва.
Не очаквай много от деня, когато Слънцето залязва.
Не съжалявай за това, което помниш.
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя.
Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе.
Помни...
Ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия, а си пратен да живееш.
Ако научиш това, ти ще придобиеш много, а ако не научиш това, още много има да учиш.
Този живот е проверка. Само една обикновена проверка.
Ако беше действителен живот, щяхме да получим инструкции
къде да отидем след това и какво да правим.

109.
Ако видиш, че грешникът греши, за тебе е дошло време да станеш праведен.
Ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост, има опасност да "паднеш".

108.
Бъди доволен в недоволството си.
Бъди радостен в скръбта си.
Бъди весел в непостижението си.
Постижението за едного е непостижение за другиго.
А непостижението за другиго е постижение за тебе.

107.
Мисли само за това, което носи живот в себе си.
Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за Светлината.
Ако искаш да не се спъваш, бъди вътрешно винаги доволен, без да има защо.

106.
Носи запалената свещ пред себе си и пътят ти ще бъде осветен.

105.
Пътят на живота за невежия е труден.
Пътят на живота за разумния е лек.
Разбраното противоречие на едни носи радост, а на други - скръб.
Ако скърбиш за това, което си разбрал, не си познал живота.
Ако се радваш на това, което си разбрал, си схванал светлите му страни.

104.
Пази неопетнена свещената връзка с Този, който те е родил.
Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш: сила, красота, доброта и разумност.

103.
Нашето знание е ограничено, а нашето незнание - безгранично.

102.
Най-вредна е мисълта, че сте отдали всичко без награда.
Агни Йога, & 332

101.
Леността е повече в духа, отколкото в тялото.
Ларошфуко

100.
Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад.
Аристотел

99.
Чудото е събитие, описано от хора, които са го чули от онези, които не са го видели.
Харбърд

98.
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Катон

97.
Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането!
Хермес Трисмегист

96.
Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада.
Махариши Махеш Йога

95.
Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден.
Бернард Шоу

94.
Няма нищо по-страшно от активната глупост.
Гьоте

93.
Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото.
Монтен

92.
Познах добро и зло, грях и добродетел, правда и неправда.
Съдих и ме съдиха.
Минах през раждане и смърт, радост и мъка, рай и ад.
И накрая разбрах, че аз съм във всичко и всичко е в мен.
Ажрат Инайат Хан

91.
Пусни на свобода това, което най-много обичаш.
Ако се върне при теб - твое е за цял живот.

90.
Всеки човек умира, но не всеки човек наистина живее.

89.
Ако знаеш, че ти предстои да умреш
и можеш да се обадиш само веднъж по телефона,
на кого щеше да се обадиш и какво би му казал?
А защо не го направиш веднага?

88.
Уединеният улавя вестта по-добре, отколкото блъскащите се тълпи.
Агни Йога, Озарение

87.
Явленията на живота убеждават там, където думите са безсилни.
Агни йога, Зов.

86.
Не намалявайте значението на това, което не познавате.
Агни Йога, Зов.

85.
Мъдрият се учи да може, умният - да знае.
Само на глупака всичко му е ясно.

84.
Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно".
Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401

83.
Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири.
Да се учиш - значи да се променяш.
Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности.
Буда

82.
Който побеждава другите е силен.
Победилият себе си е могъщ.
Лао Дзъ

81.
Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен.
Лао Дзъ

80.
Вярно и значимо е това, което е приложимо и към човека и към цялото човечество.
Закон на Куросава

79.
Не вървете след никого, вървете само след себе си.
Буда

78.
Мисълта е тази, която прави нещата такива.
Шекспир

77.
Само преживените неща са истински разбрани.

76.
Свободата е абсолютната липса на страх.

75.
Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно щях да знам.
Тома Аквински

74.
Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.
Сенека

73.
Ако мечтаеш грамотно, можеш да станеш и Бог.

72.
Колкото повече изучаваш себе си, толкова по-малко презираш другите.
Нодие

71.
Знанието на истината, но неприлагането й в живота, се счита за невежество.
Агни Йога

70.
Четенето за ума е същото, което са физическите упражнения за тялото.
Адисон

69.
От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата - мед.
Арменска поговорка.

68.
Ако раят не е в тебе самият, то ти никога не ще влезеш в него.
Силезиус

67.
Истинската вяра означава любов към всичко живо.
Кордовский

66.
Човешката раса е подобрила почти всичко освен себе си.
Спиноза

65.
Спрете злото, докато не съществува, задръжте болестта преди да се появи.
Лао Дзъ

64.
Нещастието е пробен камък за характера.
Балзак

63.
Да мислиш значи да спориш със себе си.
Индийска мъдрост

62.
Ако си направил добро - скрий, ако са ти направили добро - разкажи.
Арабска поговорка

61.
Човек вижда толкова, колкото знае.
Гьоте

60.
Човек никога не е тъй щастлив, нито тъй нещастен както си въобразява.
Ларошфуко

59.
Човек е това, което мисли.
Притчи 27:3

58.
Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб.
Едгар Кейси

57.
Никой не е толкова мъдър, че да няма какво да научи от природата.
Едгар Кейси

56.
Обичай и прави каквото си искаш, но трябва да си убеден, че здраво си закрепен за любовта.

55.
Сееш мисъл и жънеш действие.
Сееш действие и жънеш навик.
Сееш навик и жънеш характер.
Сееш характер и жънеш съдба.
Текери

54.
Език кости няма, но кости троши.
Българска поговорка

53.
Пътищата към Бог са многобройни като душите на синовете човешки.
Арабска поговорка

52.
Често човек е най-злият враг на самия себе си.
Цицерон

51.
Когато не можем да имаме нещата, които харесваме, остава да харесваме това, което имаме.

50.
Господи, избави ни от всичко, което ни откъсва от Тебе.

49.
Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай на никого.
Шекспир

48.
Любов е да раздаваш винаги без жал и мигом да забравяш кому какво си дал.
Н. Захариева

47.
Щастието е като здравето - ако не го забелязваш, значи го имаш.
Тургенев

46.
Ако доброто има причина, то вече не е добро.
Ако има последица - някаква награда - пак не е добро.
Значи доброто е извън веригата от причини и следствия.
Л. Толстой

45.
Ако можеш да отговориш на въпроса за причината на твоето съществуване, ще откриеш и смисъла на живота си.
Ден Миндао

44.
Духовност, която не е проверявана чрез огорчение и не се е сблъскала с дилемата на противоречивия опит, не би могла да стане нито честна, нито силна, нито истинска. Ден Миндао

43.
Знанията се намират в другите глави, а мъдростта - в собствената.

42.
Най-важното е да разбереш в какво се състои твоя дълг.
Да го изпълниш е далеч по-лесно.
Английска пословица

41.
Книгата е като огледало.
И ако в него гледа маймуна, от там не може да се види лик на апостол.
Лихтенберг

40.
Болката е най-добрият учител.

39.
Нашите най-големи врагове са нашите най-добри учители.

38.
Крайната фаза на вълната на любовта се нарича мъдрост, т.е. любовта е прераснала в тотален критерий на отношение, но без пристрастие.
С. Мавров

37.
Мъдрецът престава да бъде мъдрец и справедливият - справедлив, ако любовта към добродетелта, която проповядват е прекалена.
Хораций

36.
Не губи безценни мигове от настоящата реалност, опитвайки се да разгадаваш тайните на живота. Има причина тайните да бъдат тайни.

35.
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо.
За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.
Лао Дзъ

34.
Не е важно кой е прав, а какво е правилно.
Томас Хексли

33.
Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа.
Бог

32.
Пътя...
От логика - към интуиция.
От разбиране - към озарение.
От разсъждение - към постижения.

31. Дао не насилва, нито се меси в нещата, а ги оставя да се развиват сами така че да доведат до резултати по естествен път. Тогава каквото е трябвало да се направи, бива направено.
Б. Хоф

30.
Ако разберете границите на своите възможности, ще можете да действате в съгласие с тях, вместо да ги оставяте да работят против вас и да ви се пречкат, което впрочем те правят винаги, когато ги пренебрегвате, независимо дали го съзнавате или не. И едва тогава ще установите, че ограничените ви възможности могат да се окажат вашата сила.
Б.Хоф

29.
Знанието и Опитът не говорят непременно на един и същ език.
Б. Хоф

28.
Човек трябва да иска малко, за да може да плати цената.
Ванга

27.
Да си зависим или да копнееш за повече отколкото имаш, означава само тъга и неудовлетвореност.

26.
Когато съдбата почука на вратата, не се прави че те няма в къщи.

25.
Човек трябва да се оценява по върховите му постижения.

24.
Само свободното съзнание може да създаде от труда празник.
Агни Йога

23.
За пробуденото съзнание няма прекъсване на живота.
Агни Йога

22.
Вярата в лекарствата ги прави целебни.
Тамилска поговорка

21.
Лакомствата са хиляди, но здравето е едно.
Индийска поговорка

20.
През деня - мисли, през нощта - сънувай.
Китайска поговорка

19.
Интуицията е шепот на духа.
Петър Димков

18.
Пази храма си чист.
Тибетска мъдрост

17.
Доброто, направено тайно, се възнаграждава явно.
Японска мъдрост

16.
Няма ненаказано добро.

15.
Само когато всички около теб са различни, тогава ще бъдеш на мястото си.

14.
Едно от най-големите бедствия на цивилизацията е ученият глупак.
Чапек

13.
По-лошото от това да бъдеш сам е да бъдеш сам с някого.

12.
Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец.
Абрахам Линкълн

11.
Повечето от нас си мислят, че имаме нужда от много повече неща, отколкото наистина се нуждаем.
Едгар Кейси

10.
Една верига не е по-силна от най-слабото си звено и ако дори само един от екипа не може да се справи, всички останали страдат.
Дайън Форчън

9.
Всяко излишество е порок.
Сенека

8.
Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползуват.

7.
Един младеж потропал на вратата на един мъдрец и като го видял, попитал:
- Вярно ли е, че можеш да четеш в душите на хората?
- Само в ония, в които пише нещо. - отвърнал мъдрецът.

6.
Възмутена госпожа се скарала на един мъдрец:
- Защо дадохте милостиня на онзи просяк! Джобовете му са пълни с пари!
- Мила госпожо, нищо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си!

5.
Това, което не може да ме убие, ще ме направи по-силен.
Ницше

4.
Самите Богове не могат да се преборят с глупостта на хората.
Айзък Азимов

3.
Животът е като детска дрешка - къс и наакан.

2.
Мащабът на духовното усъвършенстване не е за хора, слушащи единствено гласа на стомаха.

1.
Повечето хора използват първите години от живота си, за да съсипят последните.
Жан де ла Брюйер
Знаеш ли че...
Вчера е История.
Утре е Мистерия.
Днес е ПОДАРЪК.

Прозрение за приятелството

27 Aug 08 13:22:13 GMT

автор:Таня Минчева Чимбулева

Защо така се случва много често -
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим...

Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,

че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.

Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи...
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди.

Комичните лозунги на социализма

27 Aug 08 13:17:27 GMT

„Да не оставим неодрусана слива в нашето село”
· „25 години народна власт – 25 години цирк”(надпис на купола на цирк по случай 25-та му годишнина)

· „При директора се влиза само по-голяма нужда”

· „След глад и мизерия – тежка индустриализация”

· „Повече камъни за народа!”(в каменна кариера)

· „Час по-скоро да приберем хляба на народа!”(в АПК)

· „Дръж маркуча си в изправност!”(призив към пожарникари)

· „Събличай се бързо, и други чакат след теб!”(в обществена баня)

· „Във всеки дом-добитък!”(призив към членовете на ТКЗС)

· „Да влезем в комунизма с лъснати обувки”

· „Рейгън – враг номер едно на Тутраканската селищна система”(ХаХаХа...)

· „Всяко кебапче – куршум в сражението срещу свтовния империализъм”(в кебапчийница)

· „Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу агресорите”( :D )

· „Всеки набран домат – кабърче в леглото на Кенеди”

· „Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен”(в обществена баня)

· „Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после цял живот мъртъв”

· „С всички сили – пет за четири!”

· „Граждани, гответе се за отпадъци”(Призив за събиране на вторични суровини)

· „Не слагай чужди неща в устата си”(В поликлиника)

· „Задача на задачите е да обуздаем подпалвачите”(В РПУ)

· „Правим обувки с кожа на клиента” J

· „Всеки кооператор – свиня! Всеки комунист – две!” :D :D :D :D :D :D :D :D :D

· “Във връзка с ремонта на столовата, храната ще се приема през задния вход”

· „Днес баклавата с орехи е с фъстъци” J

· „Всеки комсомолец – пример за хулиганите” :D

· “Мързелът е гавра с труда”

· „Всяка наша двойка – приятел на враговете ни”(в училище)

· „В чест на 9-ти септември да озъбим целия български народ”(в стоматологичен кабинет)

· „Всяко яйце над плана – тухла в строителството на социализма”

· „Копаем въглища – строим социализъм”

· „Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм”(в клиника за душевно болни)

· НАДПИС В ЗАТВОР - „От тебе, Партийо, се учим”

10-те най-загадъчни болести на съвремието

27 Aug 08 13:12:51 GMT

Ето 10 от най-загадъчните заболявания на нашето съвремие, за които науката все още търси лечение:

1. Болестта на "пълзящата кожа". С нея учените се сблъскаха съвсем наскоро. Симптомите й наподобяват кадри от научно-фантастични филми. Страдащите от това загадъчно заболяване усещат, че под кожата им като че ли пълзят насекоми. По-късно на тези места се появяват отворени рани.

2. Синдромът на хроничната умора. Много хора погрешно приемат обикновената умора за синдром на хроническата умора. Страдащите от този синдром не могат да станат от леглото в продължение на дни. Те просто нямат сили за това, въпреки че се хранят нормално и не са подложени на никакви физически и умствени натоварвания.

3. Болестта на Крейцфелд-Якоб (спатистическа псевдосклероза). Тази болест е по-известна като "луда крава". От нея човек може да се зарази в резултат на храна, съдържаща месо на болно животно. Всички случаи на това заболяване сред хората до момента завършват със смърт. Все още не е открито никакво лекарство срещу нея.

4. Шизофренията. Тя е едно от най-загадъчните психически разстройства. Човекът, страдащ от това заболяване, не може да прави разлика между реалност и фантазия. За шизофренията са характерни симптоми като халюцинации, несвързана реч, мании. Учените не са успели да разработят тестове, с помощта на които да се открива болестта на по-ранни стадии от нейното развитие.

5. Автоимунните нарушения. Към тях се отнасят такива болести като кожната туберкулоза и морската болест. Тези болести са много и всяка една има индивидуален характер, затова причината за тяхното възникване остава загадка за учените.

6. Алотрифагията. Тази болест се нарича още извратен апетит. При някои хора възниква физическата или психическата потребност да ядат например тебешир, хартия, стъкло или пръст. Някои учени свързват заболяването с недостига на минерали в организма, но това са само предположения - точните причини за нея не са установени.

7. Птичият грип. С това заболяване учените се сблъскаха наскоро. Човекът няма изграден имунитет към тази разновидност на грипния вирус и затова според специалистите той носи голяма потенциална опасност от пандемичен взрив. До момента има известни няколкостотин случая на заболели от птичи грип хора, като в приблизително половината от случаите заболяването е довело до смърт. Разработването на ваксина срещу него все още е в ход.

8. Настинка. Тази невинна на пръв поглед болест може ежегодно да нанесе на световната икономика поражения за милиарди долари. Поради настинка всеки ден от работа отсъстват милиони хора в цял свят. Учените не са създали ефективна ваксина, тъй като на практика заболяването се причинява от стотици видове вируси.

9. Болестта на Алцхаймер. Със старостта при много хора се влошава паметта, но при страдащите от тази болест това влошаване е бързо и необратимо. Причината за болестта остава неизвестна, поради което няма и ефективно лечение.

10. СПИН. Първият случай на заболяване от СПИН е бил констатиран преди 25 години. Днес ХИВ-вирусът е разпространен навсякъде. Особено силно страдат от него африканските държави. Медикаменти против СПИН все още няма.

Жена, Другарка или Дама

18 Aug 08 19:01:42 GMT

Ако се жениш за една жена по ЛЮБОВ -
получаваш ЖЕНА.

Ако го правиш за ПАРИ -
получаваш ДРУГАРКА в живота.

Ако си я избрал заради ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ -
получаваш ДАМА.

ЖЕНАТА -
ще те ОБИЧА.

ДРУГАРКАТА -
ще те УВАЖАВА.

ДАМАТА -
ще те ТЪРПИ.

ЖЕНАТА -
е твоя.

ДРУГАРКАТА -
е на твоя дом.

ДАМАТА -
е на света и на цялото общество.

ЖЕНАТА -
е на едно мнение с теб.

ДРУГАРКАТА -
те управлява.

ДАМАТА -
те следи.

Ако си болен,
ЖЕНАТА -
се грижи за теб.

ДРУГАРКАТА -
те навестява от време на време.

ДАМАТА -
се информира за твоето здраве.

ЖЕНАТА -
разделя с теб твоите несполуки.

ДРУГАРКАТА -
дели с теб твоите пари.

ДАМАТА -
поделя дълговете ти.

Ако умреш,
ЖЕНАТА -
ще те оплаква.

ДРУГАРКАТА -
ще жали.

ДАМАТА -
ще се облече в черно.

Поредица от малки приказки с големи поуки

18 Aug 08 18:55:31 GMT

Първата малка Приказка с голяма Поука.

ЛЪВИЦАТА

Веднъж сред животните станало дума за това, кое от тях може да роди най-много деца наведнъж. Всяко от тях имало различно мнение, започнали да спорят, дори да се карат и...Като не успели сами да стигнат до верния отговор, решили да отидат при Лъвицата, понеже била с авторитет сред тях и да я попитат нея.
- Ти колко деца можеш да родиш? – попитали я те в очакване.
- Едно – отвърнала им тя. – Но аз раждам Лъв! – добавила с усмивка Лъвицата...

ПОУКАТА
Качеството е много по-важно от Количеството!

МАЛКОТО РАЧЕ

- Защо вървиш така странично, сине? – попитал татко Рак своето дете. - Върви правилно – казал му той малко укорително.
- Добре, тате... – отвърнало малкото раче – Хайде, ти тръгни пред мен, върви правилно и аз ще те последвам...

ПОУКАТА
Действията са по-важни от думите!

СЪВЕЩАНИЕТО НА МИШКИТЕ

Един ден всички мишки се събрали на съвещание, за да решат как да се спасят от една непрестанно тормозеща ги котка.
Чули се и се обсъдили много мнения, обаче нито едно от тях не било прието. Накрая една млада мишка се провикнала сред множеството с друга идея. Тя предложила да закачат един звънец на врата на котката. Така от звука на звънчето мишките винаги щели да бъдат предупреждавани, когато котката наближи към тях и те щели да имат достатъчно време, за да избягат и да се спасят от нея...
В отговор на това предложение се чули аплаузи и одобрителни викове и то било единодушно прието.
В това време, седящият дотогава тихо и безмълвно в ъгъла най-възрастен мишок, се изправил бавно и казал:
- Много хитро предложение, нямам никакво съмнение, че ще е успешно. Обаче... Един въпрос ме човърка: Кой от нас ще отиде да закачи звънчето на врата на котката?!...

ПОУКАТА
Да създадеш добър план/стратегия е едно.
А да го осъществиш – съвсем друго...

Ако

18 Aug 08 18:50:23 GMT

Ако изчакваш, без да се отчайваш:
наклеветен - не сееш клевети,
или намразен - злоба не спотайваш,
но ни премъдър, ни пресвят си ти.

Ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник.
Ако посрещнеш Краха - зъл предател,
еднакво със Триумфа - стар циник.
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж.

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар.
Ако заставиш мозък, нерви, длани -
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря: Влезте в крак!

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях.
Ако зачиташ всеки, но не лазиш,
ако от враг и свой не те е страх.
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж:
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш ти Човек!

Ръдиард Кимплинг

IF

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you.
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too.
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise.

If you can dream - and not make dreams your master.
If you can think - and not make thoughts your aim.
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools.

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss.
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch.
If neither foes nor loving friends can hurt you.
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!

Rudyard Kipling

Един живот по - малко...

18 Aug 08 18:48:16 GMT

Младата жена като че ли беше омагьосана от красотата на бебето, което съзерцаваше. Беше момиченце, С русата косичка, едрите сини очи, чипото носле и малките розови устни, красиво като ангелче, то приличаше на бебетата рисувани по картички и плакати. Беше толкова сладко, че жената изпита неустоимо желание да целуне нежните като коприна бузки и да вдъхне аромата му. Докато се навеждаше към малкото момиченце обаче, чу странен глас:

-Ти нямаш право да ме докосваш...

Жената стреснато се изправи и се огледа наоколо.
Но освен нея и бебето, вътре нямаше никой друг. Май й се беше причуло само...

Когато обаче след секунди отново чу същия глас, тя смаяно се обърна към малкото момиченце, лежащо в креватчето...

О, боже, въпреки че имаше вид на новородено, именно то говореше!

- Не искам да приближаваш към мен! – отново каза бебето. – Не искам да ме доближаваш, чуваш ли? Отдалечи се!

Когато след малко успя да се посъвземе от шока, жената промълви с треперещ глас:

- Моите деца са все момчета. И те са много хубави, но красотата на момиченцата е някак по-различна. Затова исках просто да те целуна...

- Не можеш да ме целунеш – заплака бебето... – Също както и аз няма да мога да целуна теб...

Жената продължаваше да недоумява:

- Но защо, защо да не можеш?!

Хлипайки и давейки се в сълзи, малкото момиченце отвърна:

- Ти знаеш причината. Ако помислиш малко, сама ще се досетиш...

Докато правеше усилия да си спомни, жената постепенно дойде на себе си.
Лежеше в една от най-модерните стаи на частна клиника.
Все още усещаше гадене от поставената и преди няколко часа упойка...

Отваряйки очи, видя пред себе си лекаря, който същеврменно беше и техен близък семеен приятел. Той дръпна една роза от изпълнилите цялата стая букети и я подаде на жената, с думите:

- Спокойно, операцията мина благополучно и без допълнителни усложнения... А, между другото - бебето, което махнахме, беше момиченце...

Кой е твоят цвят според датата на раждане

18 Aug 08 18:45:28 GMT

Намери рождената си дата в този списък и разбери....
Kой е твоят РОЖДЕН ЦВЯТ?

А после слез по-надолу,
прочети неговото тълкуване
и разбери нещо повече за себе си и своя характер...

Kоя ДАТА на какъв ЦВЯТ съответства?

23 Декември - 1 Януари = Червен
2 Януари - 11 Януари = Оранжев
12 Януари - 24 Януари = Жълт
25 Януари - 3 Февруари = Розов
4 Февруари - 8 Февруари = Син
9 Февруари - 18 Февруари = Зелен
19 Февруари - 28 Февруари = Кафяв
1 Март - 10 Март = Тъмно син
11 Март - 20 Март = Лимонено жълт
21 Март = Черен
22 Март - 31 Март = Лилав
1 Април - 10 Април = Морско син
11 Април - 20 Април = Сребърен
21 Април - 30 Април = Бял
1 Май - 14 Май = Син
15 Май - 24 Май = Златист
25 Май - 3 Юни = Кремав
4 Юни - 13 Юни = Сив
14 Юни - 23 Юни = Кестеняв
24 Юни = Сив
25 Юни - 4 Юли = Червен
5 Юли - 14 Юли = Оранжев
15 Юли - 25 Юли = Жълт
26 Юли - 4 Август = Розов
5 Август - 13 Август = Син
14 Август - 23 Август = Зелен
24 Август - 2 Септември = Кафяв
3 Септември - 12 Септември = Тъмно син
13 Септември - 22 Септември = Лимонено жълт
23 Септември = Олива/Маслинен
24 Септември - 3 Октомври = Лилав
4 Октомври - 13 Октомври = Морско син
14 Октомври - 23 Октомври = Сребърен
24 Октомври – 11 Ноември = Бял
12 Ноември – 21 Ноември = Златист
22 Ноември - 1 Декември = Кремав
2 Декември - 11 Декември = Сив
12 Декември - 21 Декември = Кестеняв
22 Декември = Метален

Kак се тълкува всеки един от споменатите ЦВЕТОВЕ?

Червен
Привлекателен и мил човек. Ти си придирчив и винаги влюбен ... и обичаш да си влюбен. По принцип си бодър и весел, но понякога изпадаш в депресия или променяш настроенията си много бързо. Обичаш хората, с които може лесно да се общува и които те карат да се чувстваш комфортно.

Оранжев
Разчиташ изцяло на себе си и знаеш как да се държиш и представяш в обществото. Знаеш как да постигаш успехи и винаги се стремиш към тях. Трудно намираш партньор в живота, но веднъж откриеш ли го, знаеш, че той ще бъде завинаги.

Жълт
Ти си приятен и невинен човек. Вярваш на много хора, а по отношение на връзките си, търсиш партньор, който да бъде лидер във вашата връзка. Вземаш правилни решения и правиш винаги правилен избор точно когато трябва. И винаги мечтаеш за романтични преживявания и взаимоотношения.

Розов
Винаги се стремиш да си най- добър във всичко и обичаш да помагаш и да се грижиш за останалите хора. Но не се задоволяваш с малко и лесно. Понякога си обсебен от негативни мисли и търсиш романтична любов, но която уви се среща само в приказките.

Син
Поставяш си високи цели и си придирчив. Артистична натура си и обичаш да си влюбен, но приемаш любовта не чрез сърцето си, а чрез разума.

Зелен
Обичаш срещите с нови и интересни личности. Не си срамежлив човек, но понякога можеш да нараниш чувствата на хората около теб чрез своите думи. Харесва ти да си обичан и да те забелязват, но в повечето случаи си самотен, очаквайки “правилния” (идеалния) партньор в живота.

Кафяв
Дейна и борбена личност. Спортист по природа. Ти си влюбчива натура, но е трудно за останалите да се обвържат с теб. Във връзките си даваш всичко от себе си.

Тъмно син
Твоите чувства и настроения се променят бързо и често. В повечето случаи си самотен. Обожаваш да пътуваш. Добър оратор си, но същевременно умееш и да изслушваш останалите хора. Доверчив си. Трудно намираш любовта и лесно я губиш. Твърде често нараняват чувствата ти.

Лимонено жълт
Ти си спокоен и хладнокръвен, но лесно се поддаваш на стрес. Ревнив си; лесно те нараняват и най- незначителни неща. Способен си да отдадеш себе си и чувствата си на всеки, който ти вярва и ти харесва.

Черен
Ти си интересна личност, но и доста алчна. Не харесваш промените в своя живот. И веднъж вземеш ли решение, то това е окончателно. Любовният ти живот също е интересен и необикновен.

Лилав
Ти си загадъчна личност, не си егоист и лесно се запленяваш по различни неща и имаш разнообразни интереси. Денят ти може да бъде тъжен или щастлив в зависимост от настроението ти. Популярен си сред своите познати. Понякога постъпките ти са необяснимо глупави. Лесно прощаваш на околните и забравяш бързо неприятните случки. Търсиш партньор, на когото можеш да разчиташ.

Морско син
Атрактивна, привлекателна личност, обичаща живота. Чувствата ти са много силни по отношение на всичко. Но и “обезумяваш” много лесно. Веднъж привържеш ли се към някого, трудно го забравяш.

Сребърен
Срамежлив човек си. Имаш богато въображение и обичаш да опитваш нови неща. Обичаш предизвикателствата. Лесно запомняш и учиш, и обичаш постигането на целите ти да е съпроводено с трудности. Любовният ти живот обаче е труден и объркан.

Бял
Често мечтаеш и си поставяш ясни и конкретни цели в живота. Ревнив си. Не се противопоставяш на нещата лесно; мекушав си. Различен си от останалите и понякога мислиш повече за останалите, отколкото за себе си.

Златист
Знаеш, кое е правилно и кое е грешно. Весел човек си. За теб е трудно да намериш личността, която търсиш, но веднъж срещнеш ли “точния” човек, не можеш да се влюбиш отново дълго време.

Кремав
Спортна натура, винаги стремяща се към победа и съревнование. Не обичаш да губиш и винаги си бодър и весел. Ти си човек, на който винаги може да се разчита. Предпочиташ да избираш интимните си партньори внимателно и не се влюбваш лесно. Но веднъж срещнеш ли подходящия човек, то това е за дълго.

Сив
Привлекателна и дейна личност. Не криеш своите чувства и изказваш всичко, което мислиш. Но понякога си егоист. Искаш да бъдеш забелязван от околните и да се отличаваш от тях. Знаеш какво да кажеш на точно определеното място и в подходящия момент. Притежаваш невероятно чувство за хумор.

Кестеняв
Ти си забележително интелигентна личност. Обичаш да вършиш нещата по начин, който на теб ти харесва, но това не винаги се харесва на останалите. По отношение на любовта ст и търпелив и послушен... Държиш на партньора си, но трудно го откриваш.

Олива/ Маслинен
Много сърдечен и приятен човек. Чувстваш се добре сред приятели и в семейството. Не одобряваш насилието и избухливостта.

Метален
Много интересна личност. Имаш високи критерии към себе си и си придирчив в любовта. Винаги вземаш точните решения и рядко правиш глупави грешки. Обичаш да си лидер, а това ти помага да откриваш много нови приятели.

ЛЮБИМИ СТИХОВЕ

02 Mar 07 15:16:09 GMT

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА

Центриран текст

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
веичах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

Христо Смирненски

ПОЛКОВНИК СТОЯНОВ

Жулиета, жена ми, изглежда започна да кръшка:
всяка вечер на тенис, на фитнес или на масаж.
Верно, аз напоследък живея на нейна издръжка
¬ офицер от запаса след пенсионния стаж.

Жулиета е много способна, работи с компютър,
секретарка във фирма, владее английски език,
получава солидна заплата във твърда валута,
а пък аз цял живот съм живял под пагон на войник.

Тя беше момиче, ожени се рано
за мен ¬ офицер в батальонния щаб.
Но вече съм о.з. полковник Стоянов ¬
и духом, и тялом нищожен и слаб.

Проследих я с Москвича след нейната “Алфа Ромео”!
Една вила в Бояна с охрана на всяко кьоше!
И реших на калъп да я хвана със този Ромео,
но един ме събори, а друг ми нанесе кроше.

Аз крещях: “Рота, мирно!” и всякаква друга команда,
псувах нея и него, размахвах ръце мълчешком.
Но какво да направя пред таз охранителна банда?
И течеше кръвта от носа ми. И тръгнах кръгом.

Да! Те тържествуват. Но още е рано.
Не знаят какво ги очаква от днес.
Не падайте духом, полковник Стоянов!
Спасете поне офицерската чест.

Да, животът изсмя ми се с грубата своя гримаса!
Не ми пука, си казах тогава, за този живот.
И от кръчмата взех капитан Димитров от запаса
¬ бивш сапьор и приятел от минноподривния взвод.

Вечерта пропълзяхме на четири крака, пияни.
Заредихме тротил ¬ по кило на всяко кьоше,
и взривихме четворно омразната вила в Бояна
вкупом с три “Мерцедес”-а, два джипа и бяло “Порше”.

Сега във затвора ме пази охрана!
Петнайсет години, но аз съм готов!
Нахлузвай налъма, полковник Стоянов!
Цигари носи, капитан Димитров!
Н. Йорданов

ПРИЯТЕЛСКО
Камелия Кондова
Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още ? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш " влязох в релси ".
Отдавна, както казваш " няма празно ".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо !
Защото, всъщност искам да се любим...

Автор – Елия
Аз дълго и мълчаливо чаках
пред заключените ти врати,
докато те се разтвориха пред мен...
Пистъпих...
И се заковах от изумление!

Една добре подредена бакалница
ме посрещна приветливо
и лъхна ме на безупречен ред:
- щанд "чувства"
- щанд "задължения"
- щанд "разочарования"
и кошче за отпадъци:
- на прегорелите вълнения,
- на ненужните спомени,
- на изживените мигове!

Аз мълчаливо подадох
златната монета на сърцето си
Като опитен познавач
ти опита тежината и в ръката си.
Усмихна се доволен - тя не беше фалшива
И твоите блестящи бакалски везни
отмериха добросъвестно и точно
обич за една монета
Ни повече, ни по-малко
Обич за една монета...!

НЯМА ДА ТЕ ДАМ

Не ти се клех във обич и във вярност,
това са само празни думи, знам.
Но все едно, до мен ще остарееш.
Помни добре! Аз няма да те дам!

Ако магия на случаен поглед,
очите ти внезапно заслепи,
и ти решиш след него да изтичаш,
аз няма да те дам! Помни! Помни!

Ако мираж като горещо слънце,
сърцето ти докосне с огнен плам,
не се опитвай да го изживееш!
Помни добре! Аз няма да те дам!

Но ако Бог внезапно те повика,
при себе си, и ти отидеш там,
душата ми завързана за облак,
след теб ще литне. Няма да те дам!

"Не ме моли да те забравя.
Не ми поднасяй цвете за раздяла,
на твоя праг отдавна съм се спряла,
да остана там сама съм си избрала.
В сърцето си аз имам бръчки,
които всяка сутрин се опитвам да изглаждам.
И запалвам все същите отдавна прегорели съчки,
и продължавам на протъркания праг да ти досаждам.
Аз все още съм тази- същата
е, може би малко остаряла.
Но продължавам да съм вярна аз на чувствата,
какво от туй, че вече съм някак погрозняла.
Не ме моли, аз няма да си ида,
не ме кани на гости, няма в твоя дом да вляза.
Дошла съм само през ръждивия прозорец да те видя,
и никога от там не ще изляза."
Автор – Елия

Присмивай се сама на своето нещастие!
Присмивай се сама на болката, умората!
Присмивай се сама когато враг ти каже "здрасти"!
Недей разчита винаги на хората!
Кагато паднеш, и те заболи,
от срам и болка ти глава не свеждай!
На укор и на присмех претърпи,
встрани от пътя си недей поглежда!
Стани!
Напред загледана ти продължи!
А стигнеш ли до края,
на всички смело разкажи
как падна...
и как самичка стана...!
Автор – Елия

Ако искаш да те обичам
Автор – Елия
Седем звезди ми свали от небето,
седем пъти в кракат ми ти ги сложи,
седем вълни укроти във морето,
седем пъти пред мене ти ничком падни!

Седем сълзи събери ми в дланта си,
седем пъти изпий ги една по една,
седем капчици само ми влей от кръвта си,
седем нощи не идвай, за да бъда сама!

Седем чаши налей ми с искрящо шампанско,
седем пъти да пия с тръпчива уста,
седем дни да е моето сладко пиянство,
седем пъти в леглото ти аз да заспя!

Седем мъже ще оставя тогава,
седем сърца ще разбия без свян,
седем съдби ще потънат в забрава,
седем пъти аз само на теб ще се дам.

Седем целувки в писма ще затворя,
седем гълъба с тях към теб ще летят,
седем пъти за теб и за мен ще се моля,
седем грешки и Дявол, и Бог да простят.

Седем пъти през брод на ръце пренеси ме,
седем люлки сплети ми от лунни лъчи,
седем пъти любов и копнеж докажи ми,
и само тогава при мен остани!

Време ли е?
Автор – Елия
Време ли е да затичам боса,
да захвърля дрехите си тежки,
весела, нахална, дългокоса
да се завъртя във танц лудешки?

Време ли е да пречупя правилата,
да прегазя норми и закони,
да прегърна смело свободата
без кумири, властващи, икони?

Време ли е аз да полудея
и да тръгна срещу хората самичка,
във лицата им без страх да се изсмея,
да престана да съм тяхна ученичка?

Той я обичаше - Тя него не!
Той я сънуваше - Тя него не!
Той я ревнуваше - Тя него не!
Той я забрави - Тя него не!

За болка и тъга тук място няма,
на този свят нивга няма самота.
Самотен си единствено тогава,
когато празно е във твоята душа.
Когато чувстваш себе си излишен
и от разум за момент лишен,
мислиш си, че другите без тебе могат
да живеят по-щастливо ден след ден.
Мислиш, че животът вече
от теб не се нуждае и ти казва: “Къш!”
Като на куче, като на някакво помярче…
А всъщност той ти вика: “Здраво дръж!”
Чуй ме, дръж се здраво за мечтата,
за надеждата, за всеки светъл лъч,
за всеки миг, за всяка топла дума,
за усмивките, сълзите… Просто дръж!
Дръж се здраво и не пускай,
не допускай, че си сам в света, поне веднъж.
Не допускай, че без приятел си останал,
а вдигни глава и дръж се като мъж…
Защото някой, някъде незнайно,
се нуждае и от твоята ръка.
А вместо да помогнеш той да стане
ти проклинаш свойта самота.

Животът е гаден.
Животът боли.
Животът е тежък.
Животът горчи.
В живота всички сме просто едни –
лоши, нещастни, щастливи, добри.
Всички понякога плачем, скърбим.
Всички във себе си злоба таим.
Всички сме хора, всички грешим.
Еднакви болки, еднакви мъки делим.
Тогава защо днес се чувствам различна?
Самотна, пасивна и безразлична.
Безразлично живея безразличен живот.
Безразлично минавам по пътя широк.
Безразлична към мен, безразлична към теб,
безразлична към него, нея, към всеки човек.
И все пак успявам да зърна за миг
лицето красиво на живота безлик.
Красота да открия в мрака във мен,
светлината да видя във сивия ден.
С безразличност сивея час подир час.
Бавно бледнея – сливам се с вас.
И аз ще изчезна, чувствам това.
Бавно топя се, бавно горя.
И бавно животът изтича за мен,
а как го обичах, дори гаден, студен…

Когато някой , някого обича
Не ми повярва....
В погледа ти светна
разискрената жар на ревността.
Разплака се и в мрака на ноща си тръгна
като вятър неприветна.
Не те догоних...
Има мъдра причина , позната от
години на света -
"Когато някой , някого обича
е длъжен и да вярва в любовта!?"

ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля – вместо да ударя,
Да повярвам – щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Станка Пенчева

Автор: Мария БАКЪРДЖИЕВА

Ще я убия –
тази циганка неверна!
Ще я разпъна - както мене тя.
Ще я измъчвм дълго (много дълго)
и от страданието нейно ще крещя.
Ще и задавам огнени въпроси,
които да я парят нощ и ден.
Ще я прегръщам, ще я промушвам –
както тя направи с мен.
Когато плаче - ще я утешавам.
Измамен мир ще й даря насън.
А после? - С удари ще я свестявам,
ще я поливам с черната й кръв.
Край смъртния й одър ще будувам,
ще стискам трескавата и ръка.
С изстиването й сълзите ми ще спират,
защото аз ще я убия - Нея… Любовта…

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

1976

За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.
бих крачил сякош по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.

Живей,когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей,когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей,дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко,а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей ! И всяка адска жега
с капчукова вода полей !
Дори да ти коват ковчега,
живей,Приятелю,живей !...

Приказка

Заспиваш ли? Аз май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга!...
Самичак съм, а тъй ми се говори...
Устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди! Ще си отида скоро.
Аз дойдох тук на бурята с плача...
Ще седна до главата ти ей тука
и ще ти кажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена:

...Един разбойник цял живот се скитал
и никога се не връщал се дома.
Вместо сърце под ризата си скрито
той носил зла и кървава кама

Предварил той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хващал!
Човекът като дявола бил лош.

Ала и той един път от умора
под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.

И само малко дрипаво момиче
лицето му покрила със листо.
Заплакал той - за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът! Защо?

Какво е стопило сърцето му коварно,
нестоплено в живота никой път?
Една ръка накарала тогава
сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо -
ни с обир скъп, ни с рязана глава...

Но ти заспа!... А тъй ми е студено!...
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти нигога не стопли тъй! Защо?...

"Молитва"

Докосни ме, Любов, с твойта пръчка вълшебна!
Не оставяй самотника сам!
Позволи ми от твоето вино да гребна
и ми дай животворен балсам!

Допусни ме, Любов, в своя храм вековечен,
като грешник при своя Исус.
Нека бъда на теб до смъртта си обречен.
Днес домът ми е празен и пуст.

Изхвърли ме, Любов, като дрипа ненужна,
щом не съм ти покорен слуга.
Накажи ме, Любов, ако вярно не служа -
осъди ме на век самота,

но ми дай малко шанс. Аз достоен ще бъда
за един твой величествен жест.
Бих ли дръзнал, Любов, да се видя осъден?
Бих останал по-скоро без чест.

Запомнил съм от старите една
велика мъдрост :- Бяга ли жена,
не и преграждай пътя ти със нищо,
че другимо е стъкнала огнище.
Не и преграждай пътя да върви,
дори във теб сърцето да кърви,
дори от мъка сън да не те хваща,
че всичко скъпо след това се плаща.

Запомнил съм от старите една
велика мъдрост:- Щом една жена
започне да гълчи и да натяква,
то значи изневяра те очаква.
Не я упреквай и не я кори,
не е виновна, огън я гори
и други чувства вече я вълнуват,
а твойте думи пет пари не струват.

Така е и сърцата се менят,
очите почват бавно да странят,
а искаш в тях ти любовта да върнеш
с горещи длани пак да я прегърнеш
и да и викнеш:- Ти си мойта радост
звездата на изгряващата младост
Забравил ти, че нея друг изгаря,
че нищо в този свят не се повтаря.

ЛЮБОВТА СИ ДОЙДЕ
Дияна Цветкова

Любовта си дойде - неумита,
уморена и цялата в пот.
"Бира има ли?" - вяло попита
и напсува късмета-живот.
Любовта си дойде. И се тръшна
на дивана във тесния хол.
И смълча се гълчавата къща...
Кой признава, че Кралят е гол?
Любовта си дойде: опозната,
от години привична, без Храм.
Със опадала звездна позлата
и с пропукана броня тук-там.
Любовта си дойде...Като рана
подлютена с нечисти ръце.
От горчиви отвари пияна
и с опасен в сърцето молец.
Любовта си дойде изтерзана,
озлобена, решена да мре!
...Взе си топла (в душата ми) вана
и (да вярвам ли) май се съвзе...

КЪДЕ СИ ТИ
Веселин Ханчев

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
Но зная,че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За пъви път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
Да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
Немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
Или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти оставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: „Остани”.

НЕ СИ ОТИВАЙ
Дамян Дамянов
Не си отивай!
Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще се срещнем някога в света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, във зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече нямат глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Финли
Робърт Бърнс

Кой чука в този късен час
-Аз чукам. - каза Финли
Върви си, всички спят у нас
-Не всички - каза Финли

Не зная как си се решил
-Реших се - каза Финли
Ти май си нещо наумил
-Май нещо - каза Финли

При тебе да излезна вън
-Ела де - каза Финли
Нощта ще минеме без сън
-Ще минем - каза Финли

При мен да дойдеш току виж
-Да дойда! - каза Финли.
До утре ти ще престоиш
-До утре. - каза Финли

Ще ти отворя, ала чуй
-Отваряй - каза Финли
Ни дума някому за туй
-Ни дума - каза Финли

Mисис Съдба...
Румяна Йорданова Симова

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес, обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко – на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
И си мисля – дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв. Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода –
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
Съдба,
да съм жива...

НА СВАТБАТА
На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.

КЪСНА СРЕЩА
Давид Овадия

Каква съдба след толкова години
събра ни тоя шумен ресторант?
Звънят нелепо чаши и чинии
гнети, пропукан, ниския таван.

Оркестърът гърми. И полилеят
се клати застрашително над нас!
Не мога аз щастливо да се смея
и с другите да пея с весел глас...

И ти, която някога обичах
с такава нежност, болка и тъга
и щастие единствено наричах,
усмихваш се отсреща ми сега.

Аз бавно вдигам чашата и пия:
спокоен, безразличен и студен.
Но как от теб, но как от теб да скрия
пожара, незатихнал още в мен?

Но как да заповядам да не бие
тъй силно неспокойното сърце?
Аз пак наливам чашата - и пия...
Треперят леко моите ръце.

Защо тъй нежно грее твоят поглед?
Защо сълза в очите ти блести?
Нима неповторимата ни пролет
да възкресиш, да върнеш искаш ти?

Нима ти имаш сили да изровиш,
да съживиш мъртвеца във пръста?
... Повярвал бих, повярвал бих отново
и в хората, и в теб, и в любовта,

ако сега, ей тук, пред всички други
пред техните учудени лица,
пред погледа уплашен на съпруга,
пред погледа на твоите деца,

внезапно, като в приказка прекрасна,
като в чудесен, фантастичен сън,
целунеш ме задъхано и страстно
и тръгнеш с мен - в нощта,
в дъжда – навън

Не умирай, любов
Недялко Йорданов

Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.

Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.

Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.

Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече...И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама...Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай!

НА НЕЯ
Да, влез! Но остави косата!
Там до вратата, в ъгъла я остави.
Ще те посрещна, както се полага
на късен пътник в нашите земи.

Ела, седни, така, да се почерпим.
Ще ти налея чаша с вино от мускат.
Преди да тръгнем, нека си побъбрим,
сестра бъди ми, аз да съм твой брат.

Да споделя със някой близък исках
какво тежи на моята душа,
а тебе чувствам толкоз много близка,
със теб във вино мъката ще утеша.

Нали душата ми, за теб имане,
ще носиш чак до долната земя,
та нека два пъти по-лека стане,
щом с тебе болката си споделя.

Сега ме слушай, няма да разказвам дълго.
Живях с любов и търсех любовта.
Живот изпълнен със мечти и болка,
а исках само малко топлинка.

А исках някой, вечер у дома ми,
след тежък ден във този бурен век
да ме прегърне с думата "Любими",
ех, колко ли му трябва на човек.

Какво ме питаш? Да, да, случваше се често,
но истинско било ли е, кажи,
щом можеше таз дума после лесно
с обидни, тежки думи да я замени?

Знам, ти ще ме прегърнеш откровено,
със истинско желание и страст.
Тя топлината идва не по Келвин,
ни Фаренхайт, а с честност между нас.

Ела, вземи ме в прегръдката си кална!
Ще бъда само твой и верен и след гроб.
Ще бъдеш моя ти, ала защо си жална?
Нима и теб те плаши моята любов?

Хей! Къде? Забрави си косата!

Довиждане
Недялко Йорданов
Довиждане. Това е впрочем краят -
невъзмутим, необичайно лек.
Аз ще те виждам и това го зная -
един човек пак среща друг човек.
Довиждане. Ще потъмнее всичко.
Морето ще зашепне с тъжен глас.
Ще излетят на две страни две птички.
Една звезда ще падне в ранен час.
Но всичко пак ще светне. И изцяло.
И пак ще мами то. И ще зове.
Но няма да е бяло и небяло,
а оцветено с всички цветове.
Морето ще престане да приказва -
то просто няма мозък и език
и птиците безцелно и напразно
ще си летят със своя птичи вик.
Те няма да обичат и да страдат,
когато скитат в синия простор.
И таз звезда, която вечер падне
ще бъде просто гаснещ метеор.
Довиждане. Не казвам още сбогом.
Един човек пак среща друг човек.
Веднъж - като съдба и със тревога,
а друг път - като зрителен обект.

По стръмнината
Недялко Йорданов
Дръж се, любов! Дръж се. Още малко остана.
Ах, как кърви тази твоя незарастнала рана.
Но ти се дръж! Тегли, изплезила езика,
старата ни двуколка под ударите на камшика.
Вече е обед. Но с какво да те нахраним.
Изгоря тревата по сухите поляни.
С какво да те напоим - уморена и жадна -
младият дъжд върху нас толкова отдавна падна.
Дръж се, любов, дръж се, наше конче остаряло.
Има още силици в твооето жилаво, жилено тяло.
Развей над рояка мухи смъртоносната си опашка.
Виждаш ли! има у тебе още дързост хлапашка.
Спомни си как препускаше дива и побесняла
в ранното утро по равното като хала.
Но сега е обед. Сега е горещо и стръмно.
Дръж се, любов! Дръж се, има време да стане тъмно.
Да стане студено и страшно - все още време има.
Сляпо тегли ни сега и не бой се: с тебе сме трима.
Само не спирай с изтощени крака и подути клепачи.
Дръж се, любов! Още малко! После ние на гръб ще те влачим.
Няма друга. Вече хвърли съдбата фаталното зарче.
Дръж се, любов, дръж се, наше орисано, храбро другарче.
Още е обед. Още е бавно и голо.
Сили събирай, когато препуснем с тебе надолу.

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Зов
Мълчание.
Избухващо мълчание.
Изпепеляваща гробовна тишина.
И нито звук, ни дума - наказание
за премиерната ми суета.

Суетност, да.
За себе си поисках.
Не беше много - само поглед мил,
с две думи нежни. Толкова ми липсват,
за тях луната даже бих свалил.

Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.

Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота?

А имах нужда.
Нужда от подкрепа
във този миг, без смисъл за борба
и тази мисъл, явно тъй нелепа,
ръката ми протегна от ръба.

Прости ми мила!
Знам. Не е присъщо
за хляб да моли старият хлебар.
Не бягам, не. Отново съм си в къщи.
Една бутилка водя за другар.

Обичам те!
Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

Догаряне
Една любов изгаря в своя пламък -
една любов, родена от мечти.
Та може ли между главня и камък
любов такава вечно да тупти?

Сърце ранено, ти недей проклина!
Любов било е, пък макар мечта.
След лятото резонно идва зима -
така било е винаги в света.

Въпроси
Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?

Сега е само самота,
горяща от мечти разбити.

Сянка
- Здравей! Нали си ми приятел?
- Какъв приятел мога да съм аз?
- Е как какъв? Нали съм ти създател,
затуй от мен не се отделяш и за час.

- Егати извода! Това пък кой ти каза?
Нима щом с теб вървя през целия живот,
приятел съм? Е, няма да откажа.
Ако речеш ще бъда даже твоя бог.

- Не искам Бог, Приятел да си стига.
Да ме подкрепяш в лош и хубав час...
- Добре де, казах ти - ще бъда, нямай грижа!
О, най-добър приятел ще съм аз.

Нали от мене друго не се иска,
а само туй, що правих досвга -
ти пак си сам и си поемаш риска,
аз само сянака съм във твоите крака.

Но щом харесва ти да си го мислиш,
аз пръв приятел ще съм твой
и даже някога да поразмислиш,
до тебе винаги съм, без покой.

Случайна среща
С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.

След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.

Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.

Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.

Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.

Понякога... мислено ще си тръгвам...
ще си вярвам че искам така...
ще се смея, без теб ще осъмвам...
сякаш АЗ пожелавам това...

Понякога... ще се връщам разкаяна...
Ще навеждам пред тебе глава...
Сякаш аз съм отново виновната...
сякаш грешна пред теб съм дошла...

Но понякога... ще се връщам в реалното -
ще те търся незрима в нощта,
ще се спъвам и ще падам понякога...
и ще плача... но пак ще вървя...
" Щом усетя
че ме вика сърцето ти,
като вятър ще хукна към теб
и задъхана, пролетна,
ще приседна до теб за миг,
стрък трева приютила в очите си."
Ти просто гледай!
Дори не иска да й ръкопляскаш.
Това е само нейно представление.
Тя тази нощ ще съблече пред теб душата си
и като в жертвоприношение
ще среже вена.

С кръвта ще очертае полукръг,
ще пламне огън като клада
и ще запее протяжно като стара оплаквачка
или пък тъжно като във балада.

Ти просто слушай!
Протегнала ръце към небесата,
тя тялото си бавно ще разголи и ще танцува
от капещата кръв опиянена,
превръщайки се в плът без воля.

Гола и луда
ще хвърля себе си на части в огъня
и ритъмът полека ще забави
Разкъсана ще продължи със песента си,
дори ако от кръв се дави.

Ще скочи в пламъците
във ръка с душата си
и ще превърне себе си в жарава

Не бягай!
Преди да тръгнеш
отнеси това,
което и след огъня остава...

Ако някой ден луната не изгрее,
аз ще бъда твоята луна.
И дори небето да чернее,
ще ти светя тихо през ноща.
Ако някой ден слънцето изстине,
аз ще бъда твойта топлина.
Ще те скрия в огнената си стихия,
ще ти дам подслон и топлина.
Ако някой ден и вятъра притихне
аз ще бъда онзи полъх тих,
който със цветя ще те обсипе
и ще ти нашепва стих след стих.
Ако някой ден дъждът те изненада
аз ще бъда капка от дъжда.
В нейната жадувана прохлада
ще откриеш любовта.

НЯМА ДА ТЕ ДАМ
Не ти се клех във обич и във вярност,
това са само празни думи, знам.
Но все едно, до мен ще остарееш.
Помни добре! Аз няма да те дам!

Ако магия на случаен поглед,
очите ти внезапно заслепи,
и ти решиш след него да изтичаш,
аз няма да те дам! Помни! Помни!

Ако мираж като горещо слънце,
сърцето ти докосне с огнен плам,
не се опитвай да го изживееш!
Помни добре! Аз няма да те дам!

Но ако Бог внезапно те повика,
при себе си, и ти отидеш там,
душата ми завързана за облак,
след теб ще литне. Няма да те дам!

Тази нощ в небето

Тази нощ в небето се отвори една врата.

(Ти спеше щастливо и не я усети.)

От нея в стаята влезе

много красива жена

(не по-красива от тебе).

Погледна ме с очите си студено-сини.

Разбрах, че идва за мене

и тихичко се опитах да преместя

ръката ти заспала на мойто сърце

(черен облак премина на бялото ти чело).

(Така ми се искаше

да чуя гласът ти...)

От жената лъхаше

на смъртно-студен парфюм,

и аз се изплаших да не те събудя.

Твоята лека ръка

така тежеше върху гръдта ми,

че нямах сили да я повдигна,

а сърцето щеше да се пръсне

от нежна горчивина,

от тежка горещина.

И все пак щях да я повдигна

(само за да не видя,

как твоите очи ще остареят в онзи миг,

който все не вярваме,

че ще дойде при нас).

Ако можех, бих преместил,

бих изгорил

и моята сянка

върху тази светла постеля.

(Разбираш ли, все едно, че ме няма,

че отново ще дойда).

Тогава жената ме спря

с прекрасно-страшните си очи

и ми прошепна:

(кълна се, гласът й беше съвсем човешки,

почти като твоя, почти...)

ТЯ Е ПРЕКРАСНА!

(Така ми каза за теб).

ТЯ Е ПРЕКРАСНА, НАЛИ?

И ТЕ ОБИЧА ПО-СИЛНО ОТ МЕН.

Въздъхна по-женски тъжовно,

отстъпи леко назад към вратата

и я затвори след себе си в небето.

И тежестта изчезна от моята гръд.

Върху сърцето ми спеше

леката птица

на твойта ръка.

Този път

Ти ме беше спасила...

Не винаги под слънцето се скиташ,
не винаги живота ти е песен,
но винаги е нужно да се питаш:
Живот ли щеше да е, ако беше лесен?

Не винаги преглъща се вината,
не винаги и времето лекува.
Но винаги заплаща се цената
и винаги безумно много струва!

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
Или само с поглед ме издърпай нанякъде
Скрий ме в шумните улици на града милионен
или в твоите спомени.Или в нашите спомени.
Отведи ме оттук!
Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук!
Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали – иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твоето „Обичам те!”.
Отведи ме оттук!
На където ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога, по Дявола!
Трябва някъде място такова да има- за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук! –
С чиста съвест продавам душата си!

Понякога отново ще се срещаме
по улиците в нашия стар град.
И може би тогава ще усещаме
Внезапно как сърца ни ще замрат.

Ще виждаме очите си помътени
От болката на тежката съдба.
Ще разменим с усмивки мъката
И може би ще кимнем със глава.

Синът ми ще ме дръпне за ръката
И ще попита може би така:
Коя е тази лелка непозната,
Изглежда че красива е била?

А аз ще се усмихна от неволя
Ще бъдеш спомен и мечта
За мен пак хубава със дъх на пролет
И може би щастлива в любовта ...

До тебе ще върви съпругът
От срещата намръщен може би.
А аз, и аз ще бъда с друга
И с друг живот и с други дни.

Ще те погледам и ще те отмина -
Ще бъдеш чуждата жена.
Обичана преди години.
Мечта, но минала мечта ...

ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

Де си тръгнал бе, дяволе,

с мен да се заиграваш?

Толкоз лесно не става.

На какво се надяваш?

И какво се разливаш?

Щял си бил да ме схрускаш.

Като тебе такива

аз ги ям на закуска.

Тез игри са ми ясни,

а пък ти си зелен.

Те са доста опасни,

но за теб, не за мен.

Правиш ми се на важен

и на много отворен.

Времето ще покаже

кой ще бъде отгоре!

Хей, момче, опомни се,

разбери най-накрая –

по-добре откажи се.

Аз опасна съм, знай!

Зяпаш ми в деколтето,

дебнеш да ме прегърнеш ...

Ще ти открадна сърцето!

Няма да си го върнеш ...

Но защо ли ми трябва

от теб да те спасявам?

Я по-бързо ме грабвай!

Грабвай – докато давам ...

Кой кого?

Да ме търсиш, да те гоня,
да ме гледаш през воал,
да ме късаш, да се роня,
да ме хванеш, да си цял!

Да те имам, да ме нямаш,
да ме лъжеш, да мълча,
да не искам, да ме вземеш,
да ме върнеш, да не спя!

Да ме вържеш, да избягам,
да те хвана, да си друг,
да се криеш, да те дебна,
да ме искаш, да си луд!

Да събличам, да ме гледаш,
да ме молиш, да съм лед,
да не можеш да издържаш,
да съм тяло, да си мед!

Да те мамя, да не идваш,
да те викам, да шептиш,
да те почвам, да ме свършваш,
да те паря, да болиш!

Да си Демон, да съм Дива,
да прощавам, да грешиш,
да си сладък, аз горчива,
да те паля, да гориш!

Да те има, да разкъсвам,
да облизвам, да крещиш,
да изпиваш, да изяждам,
да достигам..., да не спиш!

Недялко Йорданов

Преди милион години
там, във каменния век
съществувал първобитно
първобитният човек.
Всяка сутрин той отивал
за прехраната на лов.
Знаел само да убива
зарад кокала суров.

Чакала го в пещерата
първобитната жена.
Той стоварвал й в краката
умъртвената храна.
Озверели и зъбати
ръфали трупа със стръв
и по бузите космати
стичала се топла кръв.

Но веднъж от небесата
кацнал кораб бял и лек
и пристигнал в пещерата
извънземният човек.
И жената го приела,
а мъжът й бил на лов
и започнала несмела,
неочаквана любов.

Той със извънземни ласки
грубата жена покрил
и светът в различни краски
пагубно се оцветил.
Сливали се в безметежност
устни, длани и гърди.
Той научил я на нежност,
на небе и на звезди.

Да я вземе той поискал
в извънземната страна,
ала не поела риска
първобитната жена.
И със първобитна сила
в тази ненадейна нощ
тя в сърцето му забила
трижди каменния нож.

И защото огладняла
първобитната жена,
мъртвата любов изяла
и не чувствала вина.
А когато се завърнал
нейният мъжкар от лов,
тя ръмжейки го прегърнала,
заразена от любов.

И със яростна прилежност
с устни, длани и гърди
го научила на нежност,
на небе и на звезди.
Тъй омесен е човека
цял от слънце и от кал.
Казват, че от памтивека
Бог така ни е създал.

Трепем се от колко време
все за кокала суров
без онази извънземна
стара нежност и любов.
Озлобели, огладнели
ще я умъртвим съвсем
и тогава, озверели,
може да я изядем.

Ето, такъв приятел искам!

07 Jul 08 10:37:20 GMT

Един младеж всеки ден спорел с баща си:
- И аз имам приятели, като твоя приятел. Освен това не е само един, много са...
А бащата всеки път отричал:
- Не е възможно да са толкова много! Истинският приятел е един, най-много двама... Не можеш да намериш повече истински приятели... – казвал той на сина си.
И така всеки път разговорът им прераствал в спор, а спорът в кавга. Накрая решили да направят един “изпит” с който да проверят въпросните приятели на момчето и да разберат кои от тях са истински...

Същата вечер заклали една овца, пъхнали я в брезентов чувал и бащата казал на сина си:
- Хайде сега вземи този чувал и върви при този, който твърдиш, че ти е приятел.
А от чувала капела кръв, сякаш човек е убит и тикнат в него, така изглеждало отвън... Метнал младежът чувала на гърба си и поел към приятеля си, когото смятал за най-близък. Щом стигнал до дома му, позвънил на вратата. Когато приятелят му отворил и го видял с плувналия в кръв чувал на гърба, бързо затръшнал вратата пред него, дори не го изслушал за какво е дошъл...

От там момчето последователно обиколило всички, които смятало за свои верни приятели, но навсякъде се повтаряло едно и също, никой от приятелите му не искал посред нощ да се забърква в такива неприятности...

Върнал се накрая синът вкъщи, съкрушен от това, което видял.
- Прав беше, татко – казал отчаян той - няма приятели на този свят, нито за теб, нито за мен...
- Не сине, отново грешиш – отвърнал бащата. – Аз имам един, когото считам за приятел и вярвам, че е наистина такъв. Хайде, вземи отново чувала и върви сега при него.

Съгласило се момчето, метнало отново чувала на гърба си и поело към посочения от баща му адрес. Пот се стичала от челото му и се смесвала с кръвта, която капела от овцата в чувала.
Стигнал накрая, потропал на вратата, отворил му приятелят на баща му. Виждайки чувала, без да се колебае, мъжът веднага го придърпал да влязат вътре и бързо затворил вратата зад него. А от там тихо го повел към градината в задния двор. Изкопал там един трап, в който заровил кървавия чувал, мислейки че в него има човешки труп. Насипал отгоре пръст и за да не бие на очи, че е прясно копано там, направил лехи и насадил лук...

Прибрало се момчето вкъщи въодушевено този път и още от вратата се провикнало на баща си:
- Прав беше татко, това е наистина верен приятел!
- Все още не се знае сине, не бързай толкова – отвърнал му обаче баща му. – Утре върви отново при този човек, намери за какво да се скарате и му зашлеви два шамара. Тогава вече ще стане ясно дали е истински приятел. Ела след това и ми разкажи какво е станало.

Съгласил се синът и на следващия ден изпълнил заръката на баща си. Нали целта била да се увери колко доверен е въпросния приятел... От нищо започнал някаква кавга и макар и с нежелание, ударил две плесници на мъжа. А в отговор чул:
- Върви кажи на баща си, че аз не продавам нивата с лука за две плесници...

Ето, такъв трябва да бъде
ИСТИНСКИЯТ ПРИЯТЕЛ:

Да те обича дори тогава,
когато не си за обичане...

Да те прегръща дори тогава,
когато не си за прегръщане...

Да те търпи дори тогава,
когато си непоносим...

Да ти дава вяра и сили дори тогава,
когато целият останал свят се обърне против теб...

Когато ти е весело - да танцува заедно с теб,
а когато ти е тъжно – да плаче и той редом с теб...

Но най-важното от всичко е -
да бъде “добър математик” и да знае как:

Да умножава Радостите...
Да разделя Тъгата...
Да изважда Миналото...
Да събира Бъдещето...

Да пресмята всички нужди,
скрити в дълбините на душата ти...
И винаги да остава по-голям от всички останали...

И, разбира се...
Да не те захвърля настрана,
когато вече не си му нужен...

Пожелавам и на теб такъв ПРИЯТЕЛ!

СЪВЕТИТЕ НА ЕДНА БАБА

27 Jun 08 13:14:28 GMT

- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща. Как за първи път се усмихнахме един на друг, как са хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала, на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща, с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче.

- Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо - спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата.

- Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг.
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами, че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум "лански сняг е, лански, лански ..."

- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите, а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри.

- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно.

- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви.

- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми - в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи - Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам. И край, тръгни си.

- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е - никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ - никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото - ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две.

- Бабче, не разбирам какво става, той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора.

НЕ ВИНАГИ

26 Jun 08 12:20:21 GMT

Не винаги под слънцето се скиташ,
не винаги живота ти е песен,
но винаги е нужно да се питаш:
"живот ли щеше да е
ако беше лесен?"
Не винаги преглъща се вината,
не винаги времето лекува.
но винаги заплаща се цената
и винаги безумно много струва!

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО...

26 Jun 08 12:18:21 GMT

Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута

Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !

Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !

Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !

Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !

Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !

Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !

Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !

Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !

Писмо от пионерския лагер

26 Jun 08 12:13:11 GMT

Скъпи мамо и тате,
ръководителят ни каза да напишем писма на родителите си, ако сте видели наводнението по телевизията и се вълнувате. Ние сме наред. Водата само отнесе една палатка и 2 спални чувала. За късмет никoй от нас не се удави, защото когато това се случи всички ние бяхме в планината и търсехме Васко.

А да, позвънете на майката на Васко и и кажете, че той е наред.
Само не може да пишка заради гипса. Аз пък се повозих на джипа на спасителите. Беше супер. Никога нямаше да го намериме в тази тъмница, ако не беше мълнията. Ръководителят Сергей беше много ядосан на Васко за дето той отишъл в планината без да му се обади. Васко му каза, че му се е обадил, но това е било по време на пожара и сигурно не го е чул.

А вие знаехте ли, че ако запалиш газта, то газовата бутилка ще се взриви? Мократа дървесина не гореше, но една палатка изгоря. А също така и част от дрехите ни. Пък Игор ще изглежда доста смешен докато пак му порасне косата.
Ние ще се върнем в къщи в събота, ако ръководителят Сергей поправи колата. Той не е виновен за аварията. Спирачките си работеха нормално когато тръгвахме. Ръководителят Сергей каза, че в такава стара кола задължително има какво да се троши и може би за това и не я застрахова. Ние я намираме за страшно готина кола. На ръководителя Сергей му е все тая, ако я изцапаме, а ако е горещо, понякога ни позволява да се возим на предния капак. Когато в колата са 10 човека си става доста горещо. Той ни разреши да се возим в ремаркето докато полицаят не ни спря и не си поговори с нас.
Ръководителят Сергей е готино момче. Не се безпокойте, той е добър шофьор. Всъщност, той учи Светка да кара по планинските пътища когато там няма коли. Всичко, което въобще сме виждали там, са камионите превозващи трупи.

Днес сутринта всички момчета скачаха от скалите и плуваха в езерото. Ръководителят Сергей не ме пусна, защото аз не умея да плувам, а Васко се страхуваше да не потъне заради гипса. За това той ни разреши да вземем кануто и да се повозим по езерото. Беше много яко. Под водата все още можеха да се видят дърветата от наводнението. Ръководителят Сергей не е такъв сухар като другите ръководители. Той даже и не мрънкаше по повод на спасителните жилетки. На него му се налага да прекарва много време около колата и ние гледаме да не го безпокоим.

Познайте? Изкарахме курс по първа медицинска помощ. Когато Олег се гмурна езерото и си поряза ръката видяхме как действа стипцата. Аз и Славик имахме разстройство и повръщахме, но ръководителят Сергей каза, че сигурно това е само отравяне от останките от кокошката. Той каза, че и те така са се тровили когато яли в затвора. Аз толкова се радвам, че той е излязъл и е стананал наш ръководител. Той каза,
че докато е бил вътре е разбрал как да си направи живота по-добър. Между другото, какво е това "педофилство"?
Добре, трябва да тръгвам. Отиваме до града за да изпратим писмата си и да купим вазелин. Не се безпокойте за нищо. Ние сме добре.
Цeлувам ви, Андрейчо.
__________________

ОБЯВИ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА В ИНТЕРНЕТ !!! Да се скъсаш от смях ...

26 Jun 08 11:24:26 GMT

Как да четем обявите за запознанства...
>
> От жени
> около 40-те...........................на 49 години
> обича приключенията..........Спала е с всички в квартала
> атлетична..............................няма цици
> средна вънщност...................с лице като циментова стена
> красива..................................Лъжкиня!! !!
> Усмихната..............................Постоянно на хеш
> Образована...........................Спала с всичките си професорите
> Емоционално стабилна..........На психоактивни медикаменти
> Феминистка.............................Кучка
> Свободен дух...............................изглежда като прошляк
> търси приятелство ................Опитва се да оправи репутацията си на курва
> Забавна..................................Дразнеща
> Внимателна...........................Коматозна
> Добър слушател....................малко нещо аутистична
> Ню Ейдж................................Не си обезкосмява тялото
> Старомодна...........................На загасена лампа, само в мисионерска поза, никакви свирки
> Отворена за нови идеи ..................Отчаяна
> Отворена...............................Отвратно шумна
> Страстна................................не носи на алкохол
> Поетична................................с маниакално-депресивна психоза
> С Професия............................Професионална кучка
> Червенокоса.........................Кофти боядисана
> Рубенсов тип.........................Тлъста
> Романтична............................Изглежда добре, но само на свещи
> Социална................................Пускала се е като за световно
> Малко пълна.............................Много пълна
> Пропорционало тегло ..........................Висока като кон, но и тежи толкова
> Търси мъжа да сърцето си....... ...който може да я изтърпи
> Вдовица.................................... Мъжа й се е застрелял, за да се спаси от нея
> Млада по сърце ....................... ...но не и по външност
>

> От мъже
> на 40...............................на 50, но си мисли че изглежда на 25
> Атлетичен...................................гледа спортни предавания
> Средно привлекателен.....................Странни косми му стърчат от носа, ушите и гърба
> Образован................................Надут
> Свободен дух........... ...................вече е спал със сестра ти
> Търси приятелство............... ...но приятелството включва чукане
> Забавен.................................Справя се добре с дистанционното
> добре изглеждащ...................арогантен
> много добре изглеждащ........Тъп като гъз
> Честен....................................Патологи чен лъжец
> Huggable.......................Дебел и космат като мечка
> Likes to cuddle........................Момченцето на мамааа
> Зрял.................................... По стар от баща ти
> Без предразсъдъци................ Иска да спи и с съквартирантката ти, но тя не се интересува
> Здрав физически............................ Може да вдига бутилката
> Поет......................................... Пише телефоните на бивши приятелки на огледалото
> чувствителен........................... Плаче ти на рамото
> Много чувствителен................ Обратен
> Религиозен...............................Правил го е в църква
> Стабилен.......................................Аре стуван, но не е осъждан
> Вежлив................................Казва "извинете" като пърди

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

26 Jun 08 11:13:36 GMT

1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.

2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.

3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените"експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".

4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.

5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.

6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".

7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.

8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.

9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.

10.Ще забравиш всичко това.

Запряна - една жрица на 13

20 Jun 08 19:55:24 GMT

Тя е само на 13. Дребничка и мургава, с маслинено-черни очи. Запряна. Странно име.

Когато я видях за първи път, я доведоха две момчета от Пансиона. Доведоха я, за да ми разкаже как станала проститутка. И как вчера сутринта видяла един от възпитателите си да гледа порно в компютърния кабинет и да "лъска бастуна". Последната случка Запряна е описала на лист от нотна тетрадка.

Листът обаче кой знае защо получих от момчетата, а Запряна трябваше да ми разказва. Преди изобщо да си отвори устата обаче, отнякъде се появи около 16-17 годишна ромка на име Ани, също от дома, оперена и устата, хвана Запряна за ръката и я отмъкна в неизвестна посока. Двете момчета ме светват, че Ани е "човек на шефката" и има за задача да следи кой какво прави. Двамата младежи са на 15 и 16 и обясняват, че в дома има три момичета, които заработват, като ходят при някакъв малоумен, който срещу пълна програма им давал пари. Понякога те сами си вземали.

Междувременно провеждам интересен разговор с едно ченге, чийто ресор е Домът...

- Добър ден, искам да ви осведомя, че в Пансиона се гледа порно...

- И какво от това? Да не е забранено да се гледа порно.

- Казах " в пансиона", нали се сещате - това е едно място, в което живеят деца...

- И кой ви каза това?

- Ами децата ми казаха, че един от възпитателите им гледа порно на училищния компютър.

- Деца са....могат да кажат всичко. Какво очаквате да направим ние?

- Ами например да проверите и ако действително никой не контролира достъпа до интернет-сайтове, да вземете мерки.

- Ще направим проверка...

- Ще ви звънна за резултатите.

- Нямаме право да даваме информация.

- А какви мерки вземате срещу проституцията в пансиона?

- Нямаме право да даваме информация. Търсете Пресцентъра.

Край на разговора

В късния следобед телефонът ми звъни. Номерът е непознат. "Ало, Запряна е. Искам да те видя, ама ако може някъде тайно." Казвам ОК, чакам те в парка, на алеята при реката. След половин час Запряна се задава, крачи уверено, но очите й шарят настрани. Определено я е страх. Какво става, питам. Ами нищо..Издали са ме на шефката, че съм идвала при теб и ми се случи случка - казва и разглежда обувките си.

Каква случка, питам. Ами шефката извика две ченгета - ония, дето все висят при нея, заключиха ме в стаята и ми крещяха. Казаха ми, че ако още веднъж тръгна да разправям, ще ме пребият и ще ми отрежат главата.

-И после? - питам.

-Ами после нищо...Страх ме е, ама не мога да я понасям шефката!

-Ти наистина ли правиш секс за пари?

-Вече не. Ама преди няколко месеца....

-Разкажи ми...

-Ами има две по-големи момичета Теменужка и Ваня, те спят с големи момчета и момчетата им плащат. И ми казаха веднъж, че ще ме запознаят с един, който ще ми плати да спя с него. И така...

-С колко момчета си спала?

-Амиии...не ми се говори.

-И колко ти плащат?

-Различно. Ако е само свирка, пет лева. Ако правим повече работи - дават повече.

-Къде ходите?

-Еми ако е топло - тук, в парка, в дворовете на училищата.

-А ако е студено....

-В колите им... Веднъж в кенефа на дискотеката.

-Какво си купуваш с парите...

-Ами разни работи... козметика, неща за ядене..

-В пансиона нямате ли достатъчно храна?

-В пансиона никога не ни дават допълнително. Ако някой път остане нещо, вместо да ни дадат на нас, го слагат в помията. Така е казал готвачът, и си я носи у дома.

-А в пансиона не те ли усещат, когато липсваш?

-Пфффф...винаги можеш да се скатаеш. Даже и да не се прибереш една нощ, голяма работа. Шефката звъни в полицията, когато някой не се е прибрал, ама да не мислиш, че ченгетата си скъсват задниците да ни търсят. Най-много на другия ден като се появим, да ни извикат в ДПС-то /разбирай Детска педагогическа стая/

-Като правиш секс с непознати, поне използват ли презервативи....

-Понякога...

-Не те ли е страх, че ще пипнеш някоя болест?

Запряна не отговаря на впъроса. Вместо това заявява - аз вече не го правя. Звучи така, все едно се опитва да убеди сама себи си. И изведнъж сменя темата.

-Откакто дойде новата шефка, в дома често идват две ченгета. Стоят в стаята й и тя започва да се смее. Единият дори й прави масажи, виждала съм го. Не я харесвам. Предишната шефка и тя не беше стока - спеше с един от възпитателите, ама голяма работа! Тя поне ни обичаше и не ни крещеше и заплашваше като тая сега.
-А онзи възпитател с порното?

-А, той ли....той не е с всичкия си. Беше много смешно - в 7 сутринта седнал и гледа порно, свалил си панталона и прави разни работи....а ние го зяпаме през дупката под пантата на вратата и едва се сдържаме да не се изхилим.

-Абе, има ли някой нормален там, при вас...

Пауза..Запряна се замисля дълбоко.

-Ми има - готвачката. Тя прибра Георги да живее в нейната къща, когато стана на 18 и го изгониха от дома. И още една възпитателка има, която се грижи за нас.

Запряна поглежда встрани и извръща рязко главата си към мен. По пътеката върви млад мъж с дънки и карирана риза. Тоя е ченге и ме видя! Сигурно ще каже на шефката... - очите й се пълнят със страх. Казаха ми, че ако още веднъж тръгна да разправям на някого какво се случва в пансиона, ще ме пратят в СПИ-то, а те могат да ме пратят заради това, че съм спала с момчета за пари. СПИ означава социално-педагогически интернат.

-Може ли да ми вземеш един сладолед? - пита Запряна. Купувам сладоледа и я гледам как в продължение на десет минути съсредоточено го унищожава. В този момент мургавото личице придобива съвсем невинно и детско изражение. В следващият миг осъзнавам, че тя не е момиченце, а е на 13 и е ... проститутка. И че всъщност на никого не му пука дали Запряна прави секс за пет лева. В "дома", където Запряна живее, е прието, че циганките се раждат завършени проститутки. Или крадли. Важното е да избутат някак до 18-тата година, без да създават излишни главоболия. Важното е да не се шуми излишно.

А после... после магистралата на живота е тяхна.

Как да тълкуваме езика на жените:

15 Jun 08 20:52:03 GMT

"Да" = Не

"Не" = Да

"Може би" = Ще питам мама

"Съжалявам" = Ти ще съжаляваш

"Трябва ни" = На мен ми трябва

"Това е твое решение" = Правилното решение е очевидно

"Прави каквото искаш" = Ще си платиш по-късно

"Трябва да поговорим" = Трябва да се оплача

"Разбира се! ..действай." = Не искам да го правиш

"Аз не съм ядосана" = Разбира се, че съм ядосана, глупако

"Ти си...толкова мъжествен" = Станал си като маймуна, трябва да се обръснеш и освен това миришеш на пот.

"Ти си изключително внимателен тази вечер" = Освен секс, друго май не ти върти в главата.

"Бъди романтичен, угаси светлината" = Имам разни тлъстинки

"Кухнята е много неудобна" = Искам нова къща

"Искам нови пердета" = ...и килими, и мебели, и тапети...

"Закачи картината там" = НЕ, казах да я закачиш там!

"Чух шум" = Просто да те светна, че беше почти заспал

"Обичаш ли ме?" = Ще искам да ми купиш нещо скъпо

"Колко ме обичаш?" = Днес направих нещо, което наистина няма да ти хареса

"Ще съм готова след минутка" = Хвърли си обувките и намери нещо интересно по телевизията, докато чакаш

"Не съм ли малко дебела?" = Кажи ми, че съм прекрасна

"Трябва да се научиш да говориш с хората" = Просто се съгласи с мен

"Ти чуваш ли като ти говоря !?" = [Твърде късно, ти си труп]

"Това бебето ли беше?" = Ставай и отивай да приспиш детето

"Аз не крещя!" = Да, крещя, защото това е важно

Любовни стихчета

15 Jun 08 20:41:23 GMT

Сега е моя ред да съм жестока,сега е моя ред да казвам не.
Да обвинявам и проклинам да мразя мъничко поне!
Сега е моя ред да те ударя,сега е твоя ред да те боли!
Сега нещата са различни,не са тъи както са били!
Сега не аз,а ти ме викаш,но всичко свърши разбери!

Аз всички радости на тебе дадох
Аз всички песни с тебе споделих
Аз всички пътища по теб изстрадах
Аз всички дни на тебе посветих
Аз всички удари след теб събирах
душата ми едва не изгоря
И ако трябва да избирам пак теб ще избера

Тъга
Сълзи по бузите се стичат
и на капчици роса приличат
но защо е тъжно твоето сърце
и е посърлано красивото лице?!

Седиш във ъгала и страдаш,
мъчиш се да станеш но пропадаш
нима пречупена е твойта воля
защото изпусна любовта по неволя?

Недей се чуди ти какво загуби
и не оставяй болката да те погуби,
запитай се и хубаво си помисли,
лубов ли щеше да е ако не боли?!

И радвай се на следващите дни
сякаш никой няма да те нарани,
но недей забравя никога туй чувство,
защото да обичаш е изкуство...
~Kissy~

Изгубена любов

Дълго време чаках,
дълго време страдах
по една изгубена мечта.
Малко време мислих,
малко време гледах
как си тръгва любовта.
Но накрая ти се върна,
за да ровиш с пръсти в пепелта,
за да търсиш нещо твое
в моята душа.
Тя остана празна!
От теб разбита бе вратата.
Само пепел-шепа прах
вятър разпиля из времената!

Живот в заблуда

Клепачите не се затварят.
Заспя ли аз ще се повтори тоз кошмарен сън.
И като се събудя,стреснато ще питам дали съм аз или не съм.
Тогава с радост аз разбирам,
че живея в розов свят,
но някой в черни дрехи каза,
че реален бил сънят.
Сега разбирам,че живяла съм в лъжа
и приказниият,розовият свят е моят сън,
а онзи-сивият,студеният-реалността.
Преплитат се неясно истината и сънят
и тихичко се моля дълбоко да заспя!