Младата жена като че ли беше омагьосана от красотата на бебето, което съзерцаваше. Беше момиченце, С русата косичка, едрите сини очи, чипото носле и малките розови устни, красиво като ангелче, то приличаше на бебетата рисувани по картички и плакати. Беше толкова сладко, че жената изпита неустоимо желание да целуне нежните като коприна бузки и да вдъхне аромата му. Докато се навеждаше към малкото момиченце обаче, чу странен глас:

-Ти нямаш право да ме докосваш...

Жената стреснато се изправи и се огледа наоколо.
Но освен нея и бебето, вътре нямаше никой друг. Май й се беше причуло само...

Когато обаче след секунди отново чу същия глас, тя смаяно се обърна към малкото момиченце, лежащо в креватчето...

О, боже, въпреки че имаше вид на новородено, именно то говореше!

- Не искам да приближаваш към мен! – отново каза бебето. – Не искам да ме доближаваш, чуваш ли? Отдалечи се!

Когато след малко успя да се посъвземе от шока, жената промълви с треперещ глас:

- Моите деца са все момчета. И те са много хубави, но красотата на момиченцата е някак по-различна. Затова исках просто да те целуна...

- Не можеш да ме целунеш – заплака бебето... – Също както и аз няма да мога да целуна теб...

Жената продължаваше да недоумява:

- Но защо, защо да не можеш?!

Хлипайки и давейки се в сълзи, малкото момиченце отвърна:

- Ти знаеш причината. Ако помислиш малко, сама ще се досетиш...

Докато правеше усилия да си спомни, жената постепенно дойде на себе си.
Лежеше в една от най-модерните стаи на частна клиника.
Все още усещаше гадене от поставената и преди няколко часа упойка...

Отваряйки очи, видя пред себе си лекаря, който същеврменно беше и техен близък семеен приятел. Той дръпна една роза от изпълнилите цялата стая букети и я подаде на жената, с думите:

- Спокойно, операцията мина благополучно и без допълнителни усложнения... А, между другото - бебето, което махнахме, беше момиченце...