автор: alisa

Дали забравям? Не, не те забравям.
Плета ти шал от кукувича прежда.
и гледам как отчаяно повтаря
мотива си последната надежда.

Каква любов? Съвсем ми заприлича
на реставрирана икона.
Моли й се и после се обичай.
Щом има прошка, има и виновни.

Не те забравям. Мога да разкажа
дори след месец как ще се играеш.
Тя публиката винаги ги ражда
едни такива, дето не са тайна.

Е, хубави са всички премиери!
От мен какво? Един букет коприва.
Когато върховете си сме мерили,
разбрах – високото не ми отива.

Не те забравям – дадох ти крилата си.
Назаем, вечно...Както ти харесва.
Добре че те научих да си плащаш...
Не те забравям. Връщам си ти рестото.