автор: alisa_wonderland

Аз умрях. Преди няколко вечности.
В самоделна лаишка трагедия.
(Атентатите срещу човечности
неизменно завършват с победи.)

Аз умрях. И смъртта ми изнасяше.
Саркофагът ми беше удобен.
Сто Спасителя (в смели украси)
се смалиха позорно пред гроба ми.

Аз умрях. И ми беше забавно
да захранвам с очите си гарвани.
И се чувствах почти богоравна.
(Само Бог няма идол за вярване)

Затова не повярвах, когато
се отмести от входа ми камъка.
Прокънтя като глас светлината.
Беше ти. И се сепнах. И станах.

Беше ти. Беше тук. И разбрах.
За безсмъртие трябва Голгота.
Няма смисъл от святост без грях.
Аз умрях. И заслужих Живота.