автор: alisa_wonderland

Везната ми се счупи. Не насмогна
на толкова претегляне на чувства.
Говоря и със Дявола, и с Бога.
Признавам грехове до изнемога...
А все не ми достига за покръстване.

Везната премаля да ме разделя
на дневните ти дози самолюбие.
Не стига Брайл за сляпата неделя.
Не ми достигат мойте си повели
за този мазохизъм като влюбване.

Везната се извърна. Отвратена
от мойто Аз, натъпкано в ъглИте.
Везната ми трепери. Нямаш време!
Не знаеш днес дали ми е студено.
Все някога ще трябва да попиташ.